Page 100 - cirakat

-Добре, добре! Водете го в другата стая и нека
чака! Никъде да не излиза. Домашен арест.

В другия ъгъл на стаята, свила се на кълбо, охкаше
булката на Петко и с една ръка се държеше за ръката на
дъщеря си. По едно време се опита да стане, но не
успя и седна на дъсчения под.

Започна вече да се развиделява, когато групата
конници, предвождани от началника, напуснаха градче­

то и с все сила запрепускаха нагоре към Гуйчак. Но още
не бяха приближили до водениците, когато внезапно
спряха. Насреща им идеше човек, запъхтян, в необи­
кновени дрехи и с автомат.

- Комита!... - извика началникът и насочи пистоле­

та си към непознатия.
- Чакайте!... Не стреляйте!... - изрева той и разшири
ръце. - Аз съм полицай!
Полицаите го обкръжиха. Началникът слезе от коня
и предпазливо пристъпи с насочения си пистолет.
- Вземете оръжието му! - заповяда той.

Непознатият, без съпротива, почака да го разо-
ръжат, а след това почна да шепне на началника, извади
някакъв документ и му го подаде.

- А, ти си Радован Радованов, известен като Радош.
Наш човек със специална задача при шумкарите.

- Как се казва началникът ти, от кой отдел е? - за
проверка попита началникът.
- Работя при Генчев, шести отдел!
Началникът се усмихна, подаде му ръка и се
здрависаха сърдечно.
- Значи, бил си при шумкарите?

- Тъй вярно, господине! Повече от един месец се
намирам сред бандитите и дори участвувах в сраженията
на тяхна страна, срещу нашите. Ясно ли ви е?... Но ме
откриха и едвам жив се измъкнах. По-точно, откри ме
този ваш чирак. Чуди ме как Ефтим да не е открил
това хлапе.

Началникът си помисли как ще хване това чираче,
ще го стисне, ще му счупи кокалите и всичко ще при-
знае . Това очакват от него главатарите му от София, а
Радош е тука, той ще му бъде свидетел. Той ще им раз­
каже всичко.

100