Page 105 - cirakat

Полицаите напълно се объркаха, изплашиха се и

хукнаха към началника да хващат конете. Началникът
беше вече яхнал коня и с все сила препускаше надолу
из пътя. Останалите го последваха. Двама обаче, ония
които пазеха на пътеката откъм боровата горичка, оста­
наха там неподвижни, пронизани от куршумите на карте­
чницата.

Когато партизаните се приближиха до дръвника,
чиракът все още стоеше, като че ли беше закован на
мястото си и силно стискаше с десницата си дръжката
на старата ръждясала брадва.

- Такова нещо друг път да не правиш! - приятелски
смъмри партизанинът младия чирак. - Ние сме войници,
а не хайдути или разбойници. У нас има железна дис­
циплина!

3.

Беше юни, началото на лятото. Миналата нощ по­
чти три часа валя силен пороен дъжд. От силните
гръмотевици, които разтръсваха земянката, Иван не можа
да заспи и буден дочака утрото. По ридищата и горите
на планината, по които продължи да се движи отрядът,
въздухът беше студен. Дадоха му една стара матроска,
вълнен шал и шапка с червена петолъчка. Но дадоха му
и пушка и веднага му показаха как се отваря затвора, как
се слагат патроните и как трябва да я държи когато
стреля. Иван я взе с треперещи от възбуда ръце, стисна
я, опипа я, разгледа от всички страни, вдигна на рамото
и се прицели в една бука.
Към обед отрядът започна да се спуска по хълмове­

те и скоро се озова на гребена на една продълговата
падина, която приличаше на седло, което свръзваше
огромните планински масиви. Гледката беше прекрасна.
Долу в дъното, където се стичаха от всички страни
еднакви заоблени хълмове, като огромна калаисана
тепсия, лъщеше на слънцето Власинското езеро.

Иван едвам не извика от учуда. Пред очите му
изпъкваше такъв широк хоризонт, такава вълшебна гле­

дка, такава голяма вода стекла се на едно място. „Но
как ли минават по нея?“- помисли си чиракът.

105