Page 103 - cirakat

Двете малки овчарчета, изплашени от появата му, се
скриха зад един храст и той профуча край тях.
- Дявол, вампир! - с треперещ глас каза по-малко-

то.
- Какъв дявол, какъв вампир? Нима не виждаш, че

е човек.
- Вампир, казвам ти! Човек не може така да тича.
Двете овчарчета, препираййи се, започнаха да изкар­
ват овците нагоре към пазбищата. на планината.
Иван не пристигна на време. Полицаи бяха обкръ­
жили къщичката, в която се беше родил и в която оста­

на да живее самичък йядо му. Двама се разхождаха на
хармана, двама стоеха от двете страни на пътеката, която
водеше към боровата горичка, един седеше на дръвника
пред прага на вратата и още един стоеше до плета и
пазеше конете.
Той преброи конете. Имаше девет. Значи трима са
влезли вътре. Полицаят, който седеше на дръвника има­
ше шмайзер, а останалите дълги пушки с набити щикове.
Залегнал зад брега на поточето, Иван преценяваше на
ум обстановката. Помъкна се няколко крачки назад и
пълзешком като котка се прближи от горната страна и
се притаи зад един трън. Почти в същия момент по­

лицаите изведоха Дядото. Иван изтръпна от учуда, като
между тримата, които излязоха, позна партизанина, кой­
то нощес избяга от групата. „Радош, предателят“, - мина
през главата му.

- Ти да не мислиш, че като си стар ще ти простим!
Ще те милваме, така ли? Море ще ти разклатя беззъбите
ти челюсти, ще те пребия бре, дъртак! - закрещя на­
чалникът.

Лицето на стареца беше бледо, брадясало, очите
хлътнали, а над слепоочието му подутина, от която се
стичаше кръв.

- Па бийте ме, убийте ме, какво има от това? Аз
си изживях свойте дни. Само детето ми да бъде живо!
- Не е дете, ами комита шумкар! - изрева начални­
кът и стовари юмрук върху главата му.
Старецът се олюля и падна на земята.

- Къде ти е този комита?! -крещеше като побеснял
началникът и започна да рита и тъпче безжизненото
тяло на стареца.

103