Page 96 - cirakat

ВТОРА ЧАСТ

Този път не спря. Не се полюбува на лунната нощ
в планината, не се загледа в тихото и топло блещукане
на звездите и не почувствува аромата на въздуха.

Бързо крачеше и от време на време подтичваше по
пътеките, които пресичаха ридищата и долините с един­

ственото желание да стигне по-скоро, да стигне преди
тях. Той ще ги изпревари, защото те не знаят пътеките
и ще тръгнат по пътя. Дори и с коне да тръгнат, пак
ще ги изпревари. „Тук, направо през осоето“ - помисли
си чиракът и почти затича през букаците на Мармач.

Няколко пъти пред него профуча със силни крясъци
подгонен от гнездото си, бухал. Но той от нищо не се
страхуваше. Пък и защо да се страхува? Нали беше отра­

снал сред тези букаци, гори и лещаци? Само в къщи
да стигне по-рано, да се обади на Дядото да го преду­

преди, да му каже, че полицията го следи и че тук ще
дойдат, тук ще го потърсят. Да му каже също, че е решил
да бяга в планината! Ще иде при партизаните... При тези
мисли той механически опипа партизанската шапка,
която стискаше под пазвата си. Ще им я посочи, ще им
разкаже всичко, което се случи с партизанина при чеш­
мите в града. Те ще му повярват. Разбира се, партизаните
ще му повярват.
Клоните на буките гъсто се преплитаха и правеха
огромен чадър над главата му и само тук и там между
широките им кошници падаха ивици лунна светлина.

Пристигна на Чуклето и спря при огромния дъб.
За миг помисли, че се съмва. Блестящите лунни лъчи
приличаха на слънчевите и подсилвани от изкрящите
звезди, обгръщаха със светлината си върховете на
Църноок и многобройните ридища и урви в подножи­

ето им.
- Стой!... Горе ръцете!... - пронизаха го думите на
строг и малко храпав мъжки глас.
Иван спря, изтръпнал от ужас. Пред него стоеше
човек с пушка, насочена към гърдите му.

96