Page 104 - cirakat

- Тука съм! - извика Иван, изправи се и с реши­
телни крачки тръгна към тях.
Полицаите за миг се стъписаха, объркаха се от по­
чуда и изненада. Скоро се съвзеха и насочиха дулата на
оръжията си към него.
Пръв насреща му тръгна Радош.
- Такава смелост е за почит и уважение! Това човек
само в книгите може да прочете. Аз веднага те пре­
цених, още от първата ни среща. Па, добре ни дошел,
юначе! - с нескрита иронична усмивка изговори той.

- Казах ти, нали ти казах, че няма да изтрае! Казах
ти, ще дойде. Познавам ги аз планинците... - възтор­
жено каза началникът.
- Я не дрънкай - смъмри го Радош. - Кажи на
тези твои хлапаци да не зяпат като овци, че той е само
примамка и шумкарите всеки час могат да ни нападнат.

Началникът, който не беше свикнал по такъв начин
да се общува с него, се обиди, обаче нищо не възрази
и започна да издава заповеди.
- Ти сам ли си, гостенино? Идат ли и приятелите
ти? - все тъй иронично го запитваше Радош.
Иван нищо не отвърна. Приближи се до стареца,
който лежеше неподвижен до дръвника и обърна на гръб
изстиващото му вече тяло. Изправи се и свали шапката

си.
Радош стоеше само на крачка пред него и ирони­
чната усмивка не изчезваше от лицето му.

- Ти си умно момче. Сега ще ни разкажеш много
неща... а после си свободен... Ще видиш гаджето си
Донка. Нали?

И стана чудо. Със светкавични движения чиракът
грабна брадвата, която беше захвърлена край дръвника и
преди Радош да успее да насочи автомата, с един удар
пръсна черепа му и той се сгромоляса на земята.

Началникът, избезумял, хвана да бяга към конете
като крещеше на полицаите:

- Стреляйте, говеда!... Убийте го!...

Но в същия миг гръмна изстрел, втори, трети.
Откъм боровата горичка затрака картечница, а откъм
противоположната страна се чуха гърмежи на пушки и
автомати.

104