Page 95 - cirakat

„Издаде ни Радош... Групата разбита... Загина и Та-
ткото...
Смърт на фашизма!...“
Долу, откъм градините долиташе песента на сла­

вейче. В тихата нощ тя се чуваше по-силно, нежните
й звуци плавно се разливаха и като тихи вълни обливаха
прозорците на къщите, по които тук и там все още се
виждаха светлини. Този път щурците бяха млъкнали,
като че ли и те бяха спрели, за да чуят песента на
славейчето.
- Чуваш ли славейчето как пее? - рече момичето.
Иван се стресна, като че ли се събуди от някакъв

сън, но не се помръдна. Донка се беше така облегнала
върху рамото му и приближила глава до лицето му, че
буйната й моминска гръд притискаше надлактицата на
ръката му, а плитката на косата й го милваше по лицето.
Иван обаче нищо не усещаше, не мърдаше, като че ли
се беше вкочанил.
Вратата се отвориха и в стаята влезе стрина Неда.

- Вие какво правите тука? Шушукате си, нали? Рано
е за вас за любов да говорите, копилета!
Иван я хвана за вдигнатата ръка.
- Оле-лееее, Петко!... Бие ме, Петко!... - изпищя
жената и се втурна навън.
- Бягай, бягай, Иване! Татко ше те убие, бягай! -
едвам прошепна Донка, цялата изтръпнала от страх. Ти­
чайки, напусна стаичката на чирака.
Стрина Неда, като не намери мъжа си, хукна направо
към участъка на полицията.
Скоро в къщата на чорбаджи Петко дойдоха поли­
цаи. Но беше вече късно. Чиракът прескочи плетищата
на градината и се упъти към Лещава.

95