Page 99 - cirakat

- Благодаря ти, момченце! Хайде с нас и не се стра­
хувай. Ти ни направи голяма услуга. Утре ще приказваме.

2

Чорбаджи Петко стоеше пред полицейския начал­

ник и трепереше. Спомни си какво хората приказваха за
него. С един юмрук убивал човек. Много хора осакатил.
Затуй и казваха, „тежко на човека, който попадне в ръцете
му.“ Барем Ефтим да беше тука, сигурно другояче щеше
да се чувствува. Той нямаше да позволи на полицейския
Да го пипне, въпреки всичко, което се
да го пипне,
случи.
- Страх те е! - обърна се началникът подиграва-
телно. - И опасничко си е... не е шега. Толкоз години с
комунисти и шумкари да живееш, да ги храниш, да ги
обличаш... Та нищо особено, някой от тях и зет да ти
беше стянял • • •
- Но аз не съм виновен. Ето, за някой ден се връща

Ефтим, той нека ти каже• • •
- Чакай, бай Петко, и аз това искам да ти кажа.
Тука няма съмнение, знаеш ли, не знаеш ли. Случва се
човек трае, трае, па не удържи и току, без да иска, така
невинен, стане предател...
Кръвта шибна в лицето на чорбаджи Петко, гърло­
то му засъхна, нещо писна в ушите му.
- Но казах ти, че аз нищо не съм знал! - едва
промълви.
- Наше е да направим проверка! Знал си ти, всичко

си знал! Обичал си го и тъкмил зет да ти стане: Това
Ефтим ми го каза.

Направете десет проверки. Аз съм благонадежден
гражданин от известно и честно българско семейство • • •

- Мислиш, че няма продажни българи? Разни русо-
фили, комунисти и други• • •
- Аз не съм от тия и моля ви да постъпвате с
мене, както е редът.

Лицето му посиня, като от задушване. Вените на
очите му изпъкнаха толкова много, сякаш искаха да
изскочат навън. От разтреперената му уста захквърчаха
слюнки.

99