Page 98 - cirakat

листа, които правеха същински килим и отвреме-навре-
ме счупваше сухите съчки, паднали на земята.
Когато пристигнаха до Заешката долина, стана мра­

чно, защото луната навлезе в черни гъсти облаци. Из
търнаците, като че ли из дън земята, излязоха трима
души и застанаха пред него.

- Кой си, бре, момче? Чий си?• • •
През тъмните облаци се промъкнаха няколко лунни
лъчи и осветлиха лицето на човека, който стоеше насреща
му. Иван се загледа в дрехите му, в оръжието му, на­

сочи поглед към петолъчката, чийто блестящо-червени-
кав цвят се впи в зениците на очите му. „Да, тя е,
същата... Същата като моята, която нося... Тя е парти­
занска!...

- Ето шапката! Имам партизанска шапка! - бързо
отговори Иван. -Тя е на един от вашите. Тук има и една
бележка• • •

Иван подаде шапката и бележката с разляните, едва
разбираеми букви, написани с молив.

Комисарят разгъна листчето, извади от джоба на
куртката си запалка и зачете написаното.

- Аз го прочетох, другарю! - побърза да каже Иван,
като забеляза, че комисарят направо се усилва и че при
тази светлина едва ли ще успее да прочете разляните
букви. - Пише, че групата е разбита поради предателство.
Загинал е и Таткото. Предал ги някой си Радош...

- Радош!... - извика бясно партизанинът. - Момче,
помери се! - извика партизанинът, бързо насочи автома­
та, който висеше на гърдите му, обаче вече беше късно.

Партизанинът, който през цялото време стоеше зад
чирака с насочен в гърба му автомат, като котка се мушна
в трънаците и изчезна в една от долинките, които во­
деха към Брестница.

Партизаните се разделиха на две части. Едната тръ­
гна по посоката, в която избяга Радош, а другата за­

обиколи гъсталака и се спусна през боровата горичка с
намерение да му пресече пътя долу при дъното на по­

точето. Но потерята не трая дълго. От Радош нямаше
нито следа и двете групи пак се завърнаха на предишното
си място.

98