Page 101 - cirakat

- Но, време за губене нямаме. Чиракът е вече при
партизаните и вие всички се лъжете ако мислите, че
днес ще го хванете. Да се върнем в града, другите неща
да видим. Говори ли с Петко? - запита Радош.
- Не съм. Затворих го, па като се върнем.
- Затворил си го? Защо? Ти и Ефтим сте виновни,
а не бай Петко. Вас трябва да ви затворят!
- Добре, нищо му няма. У дома си е. Но аз позна­
вам чирака и предполагам, че ще се отбие при дядо си
в село. Натам тръгваме - рече началникът.
- Какъв дядо?
- Там, в подножието на планината живее дядо му и
казвам ти, този млад планинец го обича повече от живота
си. Убеден съм, че там ще се отбие.
- А родителите му къде са? - запита Радош.
- Няма родители. Загинали в злополука и старецът

му е и б<*ща, и майка. Пазил го е още като пеленаче.
Аз затуй мисля... Убеден съм • • •
Радош се замисли. Трябваше да донесе бързо реше­
ние. Съществуваха само две възможности: групата парти­

зани заедно с чирака да побърза и настигне отряда, чиято
маршрута той знаеше - направление към Чемерник. В
такъв случай безсмислено беше да го търсят при дядо му:
втората възможност беше, чиракът да убеди командира и
групата да слезе в село, да предупредят стареца или го
вземат със себе си, като предположат да стигнат преди
полицаите.

- При дядото сигурно ще се отбие. Знам ги аз тези
от планината. Гарантирам! твърдо изговори на-
чалникът.

- Добре, ако гарантираш. Тръгваме, само изпрати
един от твойте да освободи бай Петко!
По заповед на началника един от полицаите отстъ­
пи коня си на Радош и пеша тръгна обратно към града,
а те препуснаха и скоро тропотът на копитата заглъхна
горе при завоя.

Чиракът мълчаливо крачеше след малката парти­
занска група, след като всичко разказа на командира - за

101