Page 106 - cirakat

Отрядът спря до една напусната кошара, направена
от летви и пармаци и покрита с пърти и сухо планинско
сено. Партизаните, изморени и изпотени от дългото
пътуване, свалиха оръжието си и насядаха върху меката
планинска трева. Трима обаче тръгнаха в различни по­

соки и се отдалечиха от останалите. Иван разбра, че те
отиват на стража.

Неусетно до него се приближи командирът на от­
ряда, сложи ръка на рамото му и го запита:
- Но, момче, как е?
- Добре съм - срамежливо отвърна Иван.
Командирът беше нисък на ръст, тридесетгодишен,
с къдрави и черни коси, с малки тъмно -кафяви, но
огнени очи. Носът му правилен и едвам видимо сплеснат,
лицето строго, загрижено, а челото му беше високо,
добре сложено и без бръчки. Особено изпъкваше в това
лице силно изразена чувствителност. Всичко това прида­

ваше на цялата му физиономия силен и строг вид,
въпреки малкия му ръст.

Неочаквано командирът сам разказа на Иван, че се
намират до Власинското езеро. В лявата им посока е
малко селце, което носи същото име, както и езерото,
а там в далечината, където свършва езерото, е Црна
Трава, докато от дясната страна зад хълмовете са Стра-
зимировци и Клисура. Също му каза, че тук ще чакат
докато се завърне другата част на отряда, която преди
няколко дни заминала в изпълнението на много сери­
озна задача. На него му разказа всичко това, което оста­
налите партизани го знаеха.

- Другарю Антич, - тъй се обърщаха останалите
към командира, - много ви благодаря. Вие спасихте жи­

вота ми и аз трябваше по-рано!... Трябваше по-рано да
ви благодаря!• • •
- Ти на нас да благодариш, но ние на тебе да бла­
годарим! Ти ни задължи - сериозно заговори коман­

дирът. - Ти ни откри Радош тоя предател, на чието
предателство дължим няколко жертви, няколко живота
на най-добрите ни другари. Да не беше ти кой знае в
каква примка щеше да вмъкне целия отряд!... Но много
ми е жал, това не мога да прежалея, че го изпуснахме
и успя да ни побегне.
- И на мене много ми е жал - каза Иван.

106