Page 107 - cirakat

- Ма ти му счупи главата така, както му и следваше.
Обаче аз жив го исках, жив ми трябваше... Е сега било
каквото било. Ти иди да си починеш малко, а след това
с Ацо, там по-далеч на някоя полянка да те научи да
стреляш и бомби да хвърляш. От това живата ти за­
виси - командирът се усмихна и приятелски го потупа
по рамото.

Иван се беше вече запознал с Ацо. Той снощи му
донесе вечерята, шалчето, шапката. Сприятелиха се. За­

туй мислите му се обърнаха към командира. „Какъв
командир, какъв войвода?“ - помисли си. Легна върху
една купчина сено под стряхата на кошарата и пак се
замисли за командира.“ Та той повечето прилича на
даскал, а не на хайдушки, тоез партизански войводи:
Във въображението му изпъкнаха образите на хайдушки­

те войводи: Хаджи Димитър, Караджата, Чавдар войвода,
Страхил страшен хайдутин. Те нали са най-големи, най-
-силни, най-смели с големи мустаци, със саби и пищови
на кръста, с големи калпаци на главите си. Те, вой­
водите са бащи на хайдутите, които ги слушат и из­

пълняват заповедите им• ••
Една огромна като бряг вълна се надигна на сре­
дата на езерото, разля се по него и превърна в блестящ,
златист килим, който заплува по повръхносттана водата.
Обаче неочаквано килимът започна бързо да расте, да се
разширява все повече и повече и на края покри цялото
езеро. И виж, стана чудо. Стана нещо вълшебно, което
само в приказките можеше да прочете човек. От всички
страни, към средата върху златистия килим започнаха да

прииждат стройни хайдушки редици, предвождани от
силни и страшни войводи, с блестящи като сребро саби,
с кръстосани през гърди ленти патрони, с агнешки
калпаци на главите си. Като доведоха четите си, те така
ги построиха, че направиха кръг, а на средата остана
празно пространство, наподобаващо малко площадче.
Иван се загледа в лицата на войводите, в мустаците
им, в оръжието им, за да познае кой от тях е Караджа­
та, кой Чавдар войвода, кой Хаджи Димитър... Но не успя.
Те всички бяха еднакви. В същия момент едната част от

хайдутите се раздвижи и направи път на някого. Иван
зина от учуда. Яхнал на красив бял кон, с автомат през
гърди, с партизанска шапка, на която блестеше червената

107