Page 129 - cirakat

вълци, а винаги е сам. Хитър е, силен е и смел. Него
трудно могат да убият. Е, такъв ти е и Чиракът.
- Как? - учудено запита Катя.
- Правото му име е Иван. В злополука, станала при
сеченето на буки за траверси, загинали и баща му и

майка му, когато имал само няколко месеца, пеленаче
бил. Ама дядо му го пазел и го носил в село при три
жени да го доят, дето се казва, три майки го доили,
заедно със своите деца, та така още като малък станал
силен и умен. Господ си го пазел, късмет си имал. А
като тръгнал на училище, казваха, че знаел повече от
учителката. Свършил основно училище и отишел в града
и станал чирак при Петко чорбаджията, тоя танекиджи-
ята.
- Кой Петко, танекиджия? - прекъсна я Катя.

- Ама, тоя що прави печки, кофи, корита. Тоя Петко
го приел да работи при него в дюкяна, като чирак и
затуй всички го назвали чирак. Така и днес го наричат.
Разбираш ли?
- Разбрах, но как е станал комита?
- Ма, казах ти, не комита, а партизанин.
- Така, партизанин, - поправи се момиченцето.

- Как станал? Расло момчето като дърво без корен,
без родители. Скарал се с полицаи и те го затворили.
Ама тази сила държи ли се в затвор?... Една нощ изтряпал
полицаите, избягал в гората и станал хайдутин...

- Е, как сега пък хайдутин?
- Ама дъще това ти е едно и също. хайдутин, парти­

занин... С войска го търсили, полиция го търсила, но
нищо, не можаха да го хванат. Хитър, храбър, силен -
същински единак. И после, колко хора уби...
- Кой бре, майко?
- Па, той, Чиракът. Току се чуе вест, убит поли­

цейски началник, убит кметски наместник, убити трима
полицаи! Всички той ги убил! И във вестниците писаха
за него.

- Ух, майчице! Ама татко защо го лекува? Че той
като оздравее?• • •

- Не се безспокой, дъще. Татко си знае работата,
той отдавна го познава.

Катя обаче не й повярва. Безспокойно се въртеше,
страхуваше се за баща си. Та този страшен човек като

129