Page 130 - cirakat

оздравее ще убие и таткото, и майката, и нея! Помисли си,
че най-добре е, докато е болен, татко й да го върже с
много въжета, ако трябва и със синджир. Напразно майка
й се опитваше да я успокои. С черни мисли и пред­
чувствия момиченцето заспа едвам към полунощ.

И тази нощ беше валяло. От стрехите и керемиди­

те на къщата се сливаха капчици дъжд, които падаха на
земята и веднага потъваха. По-силно се чувствуваше
миризмата на боровете и планинската трева, която опи­
ваше човека и предизвикваше у него зашеметеност,
мързел и безволие. Макар че беше утро, не се чуваха
сладкопойните птички, нито рикането на телета и блеене-
то на агнета. Само от време на време откъм отсрещната
махала се обаждаше някое овчарско куче, чийто лай се
разтягаше и превръщаше във вълчи вой. Като го слуша­
ше, човек настръхваше, надигаше се косата му.

Домакинята се събуди и тихичко, внимавайки да не
усети дъщерята, измъкна се от кревата и облече роклята.
Веднага тръгна към другата стая и без да чука бавно
отвори вратата.

Остана като закована на мястото си. В стаята нямаше
нито мъжа й, нито ранения. На пода до кревата стоеха
няколко от превръзките, по които кръвта още не беше
напълно изсъхнала.

- Бояне! - извика тя и се втурна към външната
врата. Но тук се сблъска с полицай и от силната изне­

нада и уплаха, падна на прага на отворената врата. Друг
полицай веднага я хвана, измъкна на двора и извърна до
болки ръката й. Запушиха устата й да не вика.

Къщата на горския беше обкръжена с полицаи.
Началникът с насочен пистолет пристъпи до обезумената
жена и строго рече:

- Само ако писнеш!... Ако мръднеш!... - опря дулото
на пистолета в слепоочието на жената. Но тя иначе не
можеше нито думичка да изговори. Полицаят я беше
силно стегнал, а широката му, с изпотена длан ръка,
така притискаше устата й, че едвам дишаше.

130