Page 131 - cirakat

- Бояне!... - разля се из утринната тишина храпа-
вият глас на полицейския. - Предайте се!... Обкръжени
сте, а и жена ти е при нас!...

Настана мъртва тишина... След малко на вратата се
показа Катя. Сънливо, с дълга ризичка от конопено
платно, босо, и току-що станало от кревата, момиченце­

то търкаше с двете си ръце очите. Като видя майка си,
изпищя и се втурна към нея. Но същевременно ботушът
на един от полицаите светкавично полетя и се залепи
в коремчето на момиченцето. То като чели отхвръкна на
страна, падна и остана неподвижно на земята...

„Светлина, светлина... Огромно жълто-червеника­

во слънцето, като че ли кацнало на върха на планина­
та, а лъчите му дълги, блестящи се стичат като вулка­
нична лава из горите, пасбищата и долините, надолу към
по
разпръснатите махали на селото. Внезапно, точно
средата на разжареното слънце, се показа силует на по­
знат човек. На широките му разкопчани гърди една
голяма рана, от която бликат струи червена кръв. Но
кръвта му не се стичаше из тялото, а като лъчи по-
-червени и по-блестящи от слънчевите озаряваха плани-
ната. ,,-Чиракът“! - промълви момиченцето. Силуетът
на чирака тръгна надолу към селото, а след него вълше­
бно се създаваха широки ливади, изпъстрени с разно­

образни красиви цветя. Толкова много и такива красиви
цветя Катя никога не бе видяла. Но те, като че ли се
движеха след него... Те се превръщат в хора!... Създаде
се огромна тълпа - маса хора с мотики, лопати, секири
в ръце и със страшни викове се движеха след Чирака.
Катя изтръпна... Чиракът ги водеше право към тяхната
къща... - Майко, майчице!... - изпищя момиченцето.

Катя отвори очи. Почувствува силни болки в корема
и не можа да се повдигне. Нямаше го ни слънцето,
нито тълпата, нито Чирака. Дребните капчици дъжд,
които пак започнаха да падат, бяха напълно намокрили
косите, лицето, врата й. Мислите бързо възвърнаха
събитието. С мъка се надигна на ръце и обърна глава

към къщи. В същия миг ледени тръпки преминаха през
тялото й. Къщата беше цялата в пламък. Червени пла-

131