Page 132 - cirakat

менни езици и дим бликаха през прозорците и покрива.
Момиченцето пак направи усилие да стане, но не успя
да се задържи на краката си. И едвам сега забеляза
голямото куче, вълча порода, което седнало на опашката
си, на две крачки от нея, гледаше я право в очите. Катя
изтръпна, уплаши се. Но кучето не мръдна. Очите му,
като че ли бяха пълни със сълзи. „Нима то плаче? Нима
то я съжаляваше?... Искаше да й помогне?“ - помисли
си. Катя се загледа в жълтеникавата, като от злато
пендарка, която висеше на дебелия космат врат на ку­
чето. Повторно студенина мина през цялото й тяло.
- Полицайско! - промълви, цялата настръхнала.
Кучето усети промяната у нея, стана и като се при­

ближи лизна приятелски протегнатата от страх ръчичка
на момиченцето. Катя го помилва по главата.

Горският пръв забеляза идването на полицаите. Не­
говите съмнения, които цяла нощ не му позволиха да
заспи, на разсъмване се осъществиха. Видя полцайската
група когато премина Петковата чука и имаше само толко­
ва време да събуди чирака, наметне палтото си и да се
изтеглят към гъсталака. С мъка се пробиваха през
гъсталаците, леските и самониклите борчета, докато
стигнаха до долината. Тя беше непроходима надолу чак
до селото. Малка, но скалиста и дълбока. В дъното й
бълбука малко поточе. Обаче само горският знаеше за
един бор, който бяха изкъртили ветровете и който беше
паднал така, че правеше природно мостче над скалистите
брегове на долината. С мъка минаха пълзешком по него,
а като се озоваха на другата страна, горският помъкна
единия му край и борът се строполи на дъното между
скалите и търнаците.

Полицаите късно пристигнаха до долината, но като
видяха че е непроходима, няколко от тях изпразниха с
откоси в гъсталака калъфките на шмайзерите си и про­

дължиха нагоре към усоето.

- Какво ли сториха с детето и жена ми тези палачи?
- каза горският, като че ли за себе си.
- Сега нищо не можем да сторим. Трябва да по­

чакаме, да се стъмни - рече чиракът, а като разбра от
лицето' на горския, че той не е съгласен, добави, - Поне
още малко да почакаме, защото е опасно. Те на връщане
могат пак да се отбият.

132