Page 133 - cirakat

8.

Завариха момиченцето как зъзне и плаче, свило се
до един дирек от пармаците на оградата. До него все
още стоеше голямото полицайско куче. Като го видя,
горският предпазливо тръгна, приближи се, грабна дъще­

ря си и силно я притисна в обятията си. Момиченцето
обхвана с треперещите си ръце врата му, притисна се до
него и просто задави от плач. Напразни бяха усилията
на бащата да го успокои. Той пак се загледа в сгарището,
в къщата си, която беше превърната в огън и пепел.
Сълзи потекоха на очите му и пак се заледи сърцето му
от мисълта, че жена му е останала вътре, че е изгоряла
заедно с къщата.
- Майка, дъще!... Какво стана с нея, знаеш ли?!...
-От• • • отве... до... ха... я!... едвам можа да
промълви.
Горският помилва малката детска главица, целуна
русите й косички, като че ли нещо му лекна, понесе я
към боровата горичка, където ги чакаше чиракът. Кучето
тръгна след тях. Иван, като го видя, насочи автомата си
към него.

- Недей, Иване! - викна горският. - То ми е спасило
детето, то го е пазило.

Кучето, като че ли усети опасността, обърна се,
подви опашката си и изчезна по пътеката надолу към
селото.

Рано се стъмни. Малкото селце утихна и луната
огря плетищата и керемидите на покривите на селските
къщи и кошари. Минаха от долната му част и слязоха
по течени-
на селския път, който се направляваше
ето на долината.

Спряха и се вслушаха. От доле из пътя се чу
трескането на каруца. Притаиха се зад един храст край
пътя и чиракът приготви автомата си. Каруцата се дви­
жеше бавно, защото пътят беше лош и изровен от по­
роищата. Загледаха се. Бяха впрегнати два коня, кра­
сиви, излъскани. Иван ги позна.

- Черният Крум! - почти извика той. - Бояне, ти
излез на пътя да го спреш, защото ако мене види такъв
и с автомат, може да се изплаши, може да побегне.

133