Page 134 - cirakat

Отведнъж Катя писна, избухна в несдържан плач и
стегна шията на баща си. Конете изпръщяха с ноздрите
си и каруцата спря.
- Чичо, Круме, чичо Круме! Ние сме, аз и горски­
ят!... Тове е детето му!... Болно е!... - кой знае защо
изговори тези думи и чиракът препречи пътя.
До него се доближи горският, който настояраше да
успокои момиченцето си.

Грамадното тяло на Крум се изправи в предната
част на каруцата. Той гледа известно време, като че ли не
вярваше на очите си и изведнъж гръмна строгият му,
храпав глас:
- Горският казваш?!... Ама ти кой си?!...

- Чиракът! Аз съм чиракът! • • •
- Чиракът? - недоверчиво рече Крум. - Па тебе не
те ли убиха?
- Убиха ме, но аз пак възкръснах! - пошегува се
Иван.

Крум го позна, но все още стоеше нерешително,
изправен в каруцата, държейки в ръцете си юздите на
конете, готов всеки миг да ги дръпне и те да полетят.
- А бе, хора, толкоз живот прекарах, толкоз пре­

междия имах, ама сега за пръв път така се изплаших -
изговори помирително.

Иван първо го запита срещнал ли е някого из пътя,
настигнал ли е някого, а след това накратко му разказа
за всичко, което се случи в къщата на горския.

Черният Крум мълчеше. Утихна и Катя, освободи
ръцете си от шията на баща си и се загледа в лицето
и големите мустаци на Крум, който беше слязъл от
каруцата.
- Чичко Круме, чичко Круме! - неочаквано заговори

момиченцето. - Знаеш ли, че зайчето, което ми даде, като
порастна, избяга, избяга от кошарата.

- А, позна ли ме, Катюшка? Нищо, че е избягало,
чичко друго ще улови, ще ти донесе. Ти не се безспо-

кой • • •
Иван не знаеше, че Крум се познава със семейството
на горския, че често пъти се е отбивал тях, че е пре­
спивал и че момиченцето бе го заобичало. Крум му до­
насяше малки птички, които Катя хранеше, малки ка­
терички, а последния път й донесе малко зайче, с което

• 134