Page 135 - cirakat
P. 135

момиченцето се играеше, пазеше го, хранеше го. Но
                  един ден зайчето излезе от кошарата и въпреки молбите
                  на Катя да се върне, опита ла й го хване - зайчето се
                  мушна в акациите и повече не се завърна.
                         -  Е, сега какво? - прекъсна мълчанието Крум.

                         - Чичо Круме, имаш две възможности, - заговори
                  Иван. - Едната е, да се върнеш и да обадиш на по­

                  лицията, че сме тука, да ни залови, да ни арестува или
                  убие. Другата е да ни помогнеш!...
                         -  Аз ли предател да стана, бре?!... - изръмжа Крум.
                  - Та ти не знаеш ли, кой съм? Още веднъж да не си
                  изговорил' такива думи!... Да ви помогна, но как?...
                         -  Сега детето е важно, чичо Круме. Трябва да го за-
                  ведеме и оставиме при някои близки, при роднини или
                  приятели. Това Боян и да иска не може да стори, защото
                  полицията го търси както и мене и ако го залови ще
                  го арестува.
                         -  И той не може, Круме!... Той е ранен!... - рече
                  горският.
                         - Ранен ли си? - запита Крум.

                         -  За мене е лесно, ще се измъкна някак. Та човек
                  е по-жилав от котка! - каза чиракът и пак се обърна
                  към Крум. - Имаш ли такъв човек, наш човек, Круме,
                  доверчив?...

                         -  В Назърица живее сестра ми Илинка, моля ти се
                  там да го заведеш! При нея да го заведеш, Круме! - каза
                  Боян.

                          - Сама не искам!... И ти татице, и ти!... - пак писна
                  момиченцето.

                         Дълго се мъчиха, докато успокоиха детето, качиха
                  го в каруцата и замотаха в дебела вълнена черга.
                          Иван и горският стояха край пътя, все докато на­
                  пълно не изчезна тропотът на конските копита и тра­
                  кането на каруцата.




                                                             9.




                          Из градчето и околните села като мълния премина
                  гласът, че Иван Чиракът е убит. За тази случка се
                  създадоха цели приказки. Те особено се различаваха по
                  това на кое място и на кой начин е загинал. Най-много



                                                                                                  135
   130   131   132   133   134   135   136   137   138   139   140