Page 135 - cirakat
P. 135
момиченцето се играеше, пазеше го, хранеше го. Но
един ден зайчето излезе от кошарата и въпреки молбите
на Катя да се върне, опита ла й го хване - зайчето се
мушна в акациите и повече не се завърна.
- Е, сега какво? - прекъсна мълчанието Крум.
- Чичо Круме, имаш две възможности, - заговори
Иван. - Едната е, да се върнеш и да обадиш на по
лицията, че сме тука, да ни залови, да ни арестува или
убие. Другата е да ни помогнеш!...
- Аз ли предател да стана, бре?!... - изръмжа Крум.
- Та ти не знаеш ли, кой съм? Още веднъж да не си
изговорил' такива думи!... Да ви помогна, но как?...
- Сега детето е важно, чичо Круме. Трябва да го за-
ведеме и оставиме при някои близки, при роднини или
приятели. Това Боян и да иска не може да стори, защото
полицията го търси както и мене и ако го залови ще
го арестува.
- И той не може, Круме!... Той е ранен!... - рече
горският.
- Ранен ли си? - запита Крум.
- За мене е лесно, ще се измъкна някак. Та човек
е по-жилав от котка! - каза чиракът и пак се обърна
към Крум. - Имаш ли такъв човек, наш човек, Круме,
доверчив?...
- В Назърица живее сестра ми Илинка, моля ти се
там да го заведеш! При нея да го заведеш, Круме! - каза
Боян.
- Сама не искам!... И ти татице, и ти!... - пак писна
момиченцето.
Дълго се мъчиха, докато успокоиха детето, качиха
го в каруцата и замотаха в дебела вълнена черга.
Иван и горският стояха край пътя, все докато на
пълно не изчезна тропотът на конските копита и тра
кането на каруцата.
9.
Из градчето и околните села като мълния премина
гласът, че Иван Чиракът е убит. За тази случка се
създадоха цели приказки. Те особено се различаваха по
това на кое място и на кой начин е загинал. Най-много
135

