Page 136 - cirakat

се говореше за сражението при Кин-Стан в което загинала
цяла партизанска чета, която командувал Чиракът, а той
като останал сам, извършил самоубийство, за да не падне
в ръцете на войниците и полицаите. Беше известно, че
в тези сражения участвувала и полицайската рота, пред­

вождана от началника. Други приказваха как жив са го
хванали, как молил и преклинял началника за прошка,

пълзял пред краката му, целувал ботушите му, но той,
началникът, и да искал не можел да му помогне, да му
спаси живота от разярените полицаи, които го убили с
прикладите на пушките си, стъпчали го с краката. На по-
трезвите тези приказки бяха съмнителни, защото нямаше
тялото на Чирака. Те знаеха, че да са го убили полица­
ите, тялото му сигурно са щели да донесат в града, да го
покажат на народа, да го заплашат. Те обаче най-много
вярваха в третата приказка, че Чиракът е загинал в борби­

те за Църна Трава, която партизаните превзели и дълго
време държали в свои ръце. Имаше и такива, разбира се,
съвсем малко, които изобщо не вярваха в убийството на
Чирака, обаче това явно не го казваха.
В семейството на Петкови вестта за смъртта на чи­

рака най-много възбуди и трогна Донка. Момичето се
въздържаше от всички приказки, а нощем плачеше до
късно и в мислите му се възвръщаха спомените за не­
далечното минало.

- Жал ли ти е? - запита я веднъж баща й Петко,
като я видя печална, съкрушена.
Момичето не отвърна, а само наведе глава.

- Нахраних го, облекох го, занаят го научих, та човек
да стане, ама паметта му не можах да изменя. Каквото
се родило диво и непокорно, такова си и остана. Затуй
така и свърши - рече чорбаджи Петко, който макар че

се преструваше пред останалите, все пак му беше жал
за Иван.

Дъщерята стоеше пред баща си и почти не чуваше
за какво той говори. В мислите си кой знае по кой път
този ден си спомни думите на Иван, казани преди за­

минаването: „В живота на човека е другояче. Той не е
ябълка с тънка дръжчица, нито натежал житен клас.
Колко по-тежка е борбата му, колко по-трудно стига до
победата, толкова той става по-силен, по-храбър - като
стена. Той се калява в борбата“. Тя знаеше, че Иван тези

136