Page 40 - cirakat

и защо пак не е затворил портата? „Иван е дошъл“ -
гласно изговори Дядото, радост премина по тялото му и
той забърза към вратата. Отвори я и застана на пра­

га като замаян, не вярвайки на очите си. Посред одаята
стоеше учителката Славка.
- Изненадах те, нали дядо? Аз съм виновна, че не
дойдох по-рано. Все се канех и готвех от днес до утре,
но не можах, не стигнах. Пък, ето сега, без позволение
влязох - каза Славка, пристъпи към стареца и му подаде
ръка.
Дядото се ръкува сърдечно.
- Учителко, благодаря ти, че си дошла в бедната ми
къщичка! Отдавна гост не ми е дошел - заговори ра­
достно дядо Стоян.
- Но седни, защо стоиш? Ето, ела тука, на този
стол... Чист е. Чакай все пак да сложа възглавничка.
Едва сега Дядото забележи промяната в одаята си.
Всичко беше очистено и подредено. Подът чист, на маса­
та го нямаше котленцето, паницата и ръженият хляб
и беше покрита с кърпа. Шкафът излъскан, кревата
подреден и покрит с черга, а пердето го нямаше на про­
зореца.

- Какво значи всичко това? - сети се Дядото. - Та
като че ли в нова къща влизам?

- Нищо, дядо. Докато те чаках да се завърнеш, рекох
си защо да стоя така със скръстени ръце, бадава. Малко
почистих.

Дядото се приближи до огнището, където се беше
разгорял огъня, а на веригата висеше по-голямото котле.
- А това, що е това?

- Сложих пердето и две ризички да опера. Моля
ти се да не се сърдиш и да не ми се караш.

- Кой може на тебе да се сърди, кой може да ти се
кара, учителко мила! - с нескрит възторг и радост из­

говори дядо Стоян.
- Този ден е празничен за мене, когато ти дойдеш.
Ти знаеш, учителке мила, че едничката ми радост, която

остана в живота ми, е Иванчо. Оставих го в града
занаят да учи, майстор да стане. Но, миличка, знаеш ли,
че сърцето ми се къса за него!... - бръчките на лицето
му потрепнаха, сгърчиха се, издълбочиха много, като че
ли плаче.

40