Page 41 - cirakat
P. 41

- Зная, дядо, всичко зная. Хората ми разказаха и
                                                        Иванчо. Той ми беше един от
                    много жал ми стана за
                   най-добрите ученици, отличник. И не само отличник.
                    Имаше у него, дядо, нещо особено, нещо което нямаха
                   другите ученици. Той тъй говореше, тъй разсъждаваше,
                   умно, като възрастен човек - каза учителката. - Ти спо­

                    мняш ли си по-миналата година каква „беля“ ми направи
                    със стихотворението „Моята молитва“? Какви мъки съм
                    имала с началството в общината, па дори в черквата.
                    Поп Васил и днес като ме срещне, обръща глава, кръсти
                    се, като че ли дявол е видял. Има хора, които все още
                    си мислят, че това било мое „масло“, че нарочно съм
                    приготвила Иванчо и то за празника „Св. Кирил и Ме­

                    тодий“ за тържеството.
                            -  Прости му, Славке! Ти наистина невинна си страда­

                    ла. Той, детето, веднага се покая, пред мене плака, призна
                    си всичко още същия ден. Каза ми, че си му дала някое
                    друго стихотворение да научи за тържеството, а той,
                    дете, като дете. Кой знае каква бълха му влезла в главата,
                    та му харесала „Моята молитва“. Прости му!...
                            - Та, аз веднага му простих, - каза учителката. - И

                    не само, че му простих, но на теб да ти кажа, бях
                    възхитена и да можех първата награда щях да му дам.
                    Беше я заслужил.
                            Старецът я погледна въпросително1

                           -  Иван има талант, дядо, голям талант, и той не е за
                    занаят, а училище да учи, учен човек да стане. Чира-
                    шкият живот не е за него. Както и ти, и аз добре го
                   познавам и зная, че много мъки и теглила ще има. Също
                    ми е ясно и твоето положение. Нямаш възможност, не
                    можеш да издържиш и в момента си намерил най-под­
                   ходящото решение - чирак да го дадеш. Но аз ще взема
                    някои мерки, дълг ми е това. Идущата година аз се
                    връщам в града, пак ме приеха в прогимназията. Обе­
                    щавам ти, че ще разговарям с директора и с другите
                    учители, Ивана да запишем в прогимназията. И с чорбад­
                    жи Петко ще уредим работата.
                            Славке, да вярвам ли на ушите си, на очите си?
                            - Това ще бъде моя работа, дядо.

                            -  Я седни, седни де!... - с възбуден глас я покани
                    Дядото. - Заприказвахме се и цел час стоиш. Та                               нали
                    имам ракийка, сиренце• • •



                                                                                                      41
   36   37   38   39   40   41   42   43   44   45   46