Page 42 - cirakat

- Не е нужно, дядо, аз не пия. А ти си пийни.
- Ще си пийнеш, ще си хапнеш малко, една чашка.
Сиренце ще си вземеш, та нали си гостенка. Щастие ми
донесе, радост ми донесе - затършува се старецът, за­
въртя се насам-натам. Намери едно кондирче и една
паница и тръгна към мазето да донесе ракия и сирене.
- Седи си ти, седи си, аз, ей сега! Бързо се връщам
- каза на прага старецът.
Учителката се усмихна и нищо не му каза.
Старецът се връщаше от мазето. Още на прага
пред вратата, той се изкашля сухо, предупредително и
влезе с кондиречето и с пълна паница сирене.
- Е, сега като хора да седнем, да си пийнем, да се
мезнем и поразговаряме - каза Дядото и сложи на ма­
сата кондирчето и паницата.
- Не беше нужно, бе Дядо. Защо се мъчиш? Аз
дойдох да те видя, да си поговорим, особено за Иванчо,
но и за една друга работа дойдох - учителката отправи
изпитателен поглед в старческото му лице.
- Лесна е работата, учителко. Колай, живи да сме,
всички работи ще завършим. А ако ти трябва помощ,
тука съм...

- Точно, дошла съм за помощ, да ми помогнеш за
много сериозна работа. Много сериозна и опасна!...
Старецът я погледна въпросително и с известна
недоверчивост.
- Дядо, трябва открито да говорим! - решително и
твърдо изговори учителката. - Няма убеждения, а само
една моя молба! Ти трябва да кажеш искаш ли, можеш
ли?

- Ама, в неволя ли си, Славке, в каква опасност се
намираш? Кажи на дядо си свободно, всичко? От мене
ли се стесняваш? Ти знаеш, че за тебе всичко, ама
всичко ще сторя. Ти си ми като дете, като дъщеря.

- Тъй се и чувствувам, дядо. Затова и дойдох, за-
щото у тебе имам пълно доверие, защото зная че ме
обичаш като своя дъщеря и зная, че ще ми помогнеш.
Но, казах ти, че работата е много сериозна и опасна
- тя особено наблегна на думата „опасна“. - Може много
проблеми да ти създаде, нови мъки и страдания...

- Казвай, де! - прекъсна я старецът. - Не може да
ме сполетят по-големи мъки и страдания от тия, които
ме сполетяха.

42