Page 43 - cirakat

- Може, дядо. Ти знаеш ли какво значи да тръгнеш
против държавата, против властта? Неприятел на царя
и държавата? Готов ли си да помогнеш на човек, който
е противник на царя?
Учителката спря за малко.
- За такъв човек става дума. Полицаите са по дирите
му, защото е избягал от затвора. Навсякъде го търсят,
дето се казва, под дърво и камък. Ние трябва да го
скрием. Разбираш ли, дядо?!
- Да не е от комунистите? - попита старецът.

Учителката се сепна. Този неочакван въпрос я смути
малко. Срещна погледа на стареца, от който бликаше
нескрито доверие и решителност. От този поглед разбра
всичко.

- Да, от тях е! - твърдо отвърна. - Преследват го
и тази вечер трябва да пристигне в нашето село. На

мене е възложена задачата да го посрещна, да го скрия. Ти
знаеш какви са моите възможности. Не мога нито в

квартирата, нито в училището, нито пък при някой друг
приятел, макар че имам много приятели в селото. Пре­

цених, че при теб е най-подходящо, най-безопасно.
Къщичката ти е далече от селото, а зад нея започва
гората и в случай на опасност нататък, към планината
ще бяга. Ето, това е! Сега, дядо, всичко знаеш.

- Всичко ми е ясно, Славке - въздъхна старецът. -
Ти добре го каза, че с полицията и агентите шега нема,
че тоя, който с тех се шегува, слага главата си в торбата.
Това аз го зная от по-рано. Аз не съм ти разказвал -
продължи старецът - през Двадесет и третата година,
през време на Септемврийския бунт бех в Перник, като
миньор. Тогава не бех нито комунист, нито земеделец,
ама ме затвориха ни крив, ни длъжен. Пребиха ме в
затвора. Полумъртъв ме изхвърлиха на улицата и само
случка, само чудесната човешка съдба, каквато беше мо­
ята, са ме оставили жив. Още тогава разбрах какво е

власт, какво е полиция. Но същевременно, още тогава
разбрах какво са комунистите и защо се борят против
царя и властта, против държавата. Между нас, миньорите,
имаше много комунисти. Изтряпаха ги като кучета.
Учителката го гледаше, не трепвайки, с учуден, из­

ненадващ поглед, в който обаче се четеше нескрит
възторг.

43