Page 45 - cirakat
P. 45

Дядото премина с ръка през челото си, което бе
                  оросено от капчици пот. Изтри ги с длан. Солна горчеви-
                  на, жажда, скръб за миналото време, но същевременно
                  необикновенна гордост и надежда се примесваха в душа­

                  та му. Той едва можеше да схване така, изведнъж, всичко
                  онова, което се беше случило този предобед. Гробище­

                  то, разговора с учителката, обещанието да приеме и крие
                  в къщата си човек, когото полицията и агентите търсят,
                  да помогне на оня, който е против държавата и властта.
                  Това се стовари в съзнанието му неочаквано и овладя
                  всичките му чувства.

                          Взря се във вратата на къщата, която беше останала
                  отворена. Стана и отиде да я затвори. След туй се завърна,
                  мина през двора и тръгна към оборите, за да сложи сенце
                  на едничката си кравичка, останала от добитъка му.

                          - Зорке, гладна ли си, миличка?. Забравих те, господ
                  да ме накаже! Сега, сега сенце ще ти дам, водичка ще
                  ти донеса.
                          Като й сложи сенце, помилва я, взе кофата, която
                  кравата беше блъснала под яслите и й донесе вода от
                  кладенчето.
                          Цял следобед дядо Стоян не излезе от къщи. Ста­
                  ичката, в която някога спеха синът и снахата му, беше
                  отдавна подредена и така си стоеше. В нея той рядко
                   влизаше. Сега влезе, отвори прозореца, изтри прахта и
                  паяжината, която се беше залепила по ъглите на стената
                  и над пердето, след туй с мокра кърпа обърса и дъсче­
                  ния под, като предварително изнесе чергата навън, на
                  слънце, та да излезат от нея бълхите, ако ги има.
                          В неговата стаичка, в която той спеше и която
                   всъщност беше и кухня, нищо не пипна. Тя беше хубаво
                   подредена от учителката и макар че поиска нещо да по­

                   прави, да понареди, не пипна. Само пердето, като бе
                   изсъхнало, пак намести на прозореца... Всъщност ста-
                 . рецът и не искаше да пипа нещата. Нека си стоят така,
                   както учителката ги беше сложила. „Тя, миличката, -
                   гласно прошепна старецът,- вероятно предпочита, че не­
                   познатият в тая стаичка ще спи заедно с дядото, на крева­

                  та, на който Иванчо спеше. Ех, миличка, такъв човек
                   не може в стая - в която се готви да спи. Беден съм
                  аз, ама за него е спалната, заслужава си.м

                          Внезапно му мина през главата мисълта с какво ще
                   угости непознатия. В мазето имаше един чувал ръжено




                                                                                                   45
   40   41   42   43   44   45   46   47   48   49   50