Page 46 - cirakat

брашно, а от царевичното беше останало съвсем малко.
Сиренце и мляко ще има достатъчно и може качамак
да му направи. Няма да е лошо, хубав качамак с мляко
и сиренце. Но за качамак трябва и масло. Дано учи­

телката донесе масълце. Старецът знаеше, че на нея
селяните й дават масло, сирене и яйца, пък и други неща,
по-добре да им учи децата-помисли си. Ще донесе тя, за
него ще донесе.

Като излезе на двора, върховете на баирите вече
избледняваха и мракът започна да притиска селцето,
очертавайки дебелата сянка на планината. Само пътеката,
която лъкатушеше от неговата порта, все още яно се
очертаваше, като поточе, което се вливаше към центъра
на селото.

Все пак бързо се стъмни. Дядо Стоян седна на прага
и погледна към небето. Множество дребни звездички
трепереха в безкрайната синевина, но месецът още го
нямаше.. Неочаквано над усоето, потънало в черен мрак,
прозвуча гласът на кукумявката и наруши гробната тиши­

на. Закрещяха и другите нощни птици, зашумяха листата
и храсталаците, изплашиха се зайци и други животни.
Залаяха кучетата.

- Дявол да те вземе - изруга дядо Стоян и отиде
да измъкне резето и открехне портата.

Посрещна го голямото овчарско куче, което за-
скимтя и радостно завъртя опашката си.

- Ти ли си бре, скитник един? По цел ден се скиташ
и не заслужаваш да те пусна - скара му се Дядото. -
Я виж, я виж! Па ти пак си се давил, пак са ти одърпали
ушите, оскубали космите. Чакай да видя, бре лудо ни-

едно - старецът го помилва по главата и внимателно
хвана ухото на кучето, цялото покрито със съсирена
кръв.

- Вълци сега няма. Та кой скъса ушите ти? Днес
ушите, утре главата ще ти откъснат! Ти дом немаш ли?
Защо си не седиш дома? - продължи да му се кара, но

приятелски и с известно съжаление го помилва по
гърба и поведе към кошарите и го върза за един дирек.

Донесе му комат ръжен хляб, сипа му водичка в
старото напукано гърне, пак го помилва и се завърна на
прага.

46