Page 47 - cirakat

Обхвана го нетърпение в очакването. Няколко пъти
става от прага, разхожда се из двора, до портата, отива
чак до кладенчето. „Защо ли ги нема? - запита се ста­

рецът. - Да не се е случило нещо? Може би учителката
да го е завела на друго место, в друга къща, по-удобна,
богата. Умна е тя, учителката, има много приятели в
селото. И какви хубави домове има, та защо да го довежда
тука, да се засрами, да червенее пред човека заради него,
заради бедата и сиромашията му.“ Още какви ли мисли
не идваха в главата му. Търсеше причини, предположе­
ния. Чакайки, той се разхождаше насам-натам, сядаше на
прага, под дръвника, подпираше се на пармаците. По

едно време му стана студено и той реши да влезе в къщи,
там да чака. В стаичката му беше топло, макар че огъня
в огнището беше вече загаснал. Привлече стола до про­
зореца, седна, облегна се върху черчивото и втренчи по­
глед към пътеката, обгряна от блестящите лъчи на луна­

та. Беше светло като през ден. Но не издържа дълго.
Главата му клюмна няколко пъти, а след туй падна върху
лактите му и той заспа, тъй на прозореца.

Едвам се разсъмваше когато се събуди. Скочи от
стола и за малко че не падна на пода така сънлив.
- Не дойдоха! - бяха първите му думи.

Дядо Стоян разтърка очи, почеса се по тила и отиде
да се умие на кладенчето. Като се завърна в стаята, пийна
малко ракия от кондирчето, което от снощи стоеше на
масичката, постегна вървите на опинците си и без много
да разсъждава тръгна към селото. Беше твърдо решил
да отиде право в квартирата на учителката, да я пита,
да узнае какво се случило и защо не дойдоха.

Из пътя не срещна никого, защото беше много
рано. Знаеше, че учителката живееше в къщата на Пенчо,
среден домакин и честен човек. Жената му беше един­

ствената кроячка в селото и освен селската работа, когато
стигнеше, шиеше рокли, поли и блузички на жените и
момичетата. Те деца нямаха и това беше най-голямото
им нещастие. Миналата година дядо Стоян се скара с
една жена, злобна, завидна, която нарече булката на
Пенчо „яловицата“. Това го обиди, разсърди и той на­

хока жената. А тя беше съседка на Пенчови, с които
се беше скарала, заради ореха, израстнал точно край
оградата, която разделяше дворовете им. Сега Дядото не

47