Page 48 - cirakat

се изненада като видя, че ореха го нямаше вече. Веднага
се сети, че са го отсекли и стана му жал за хубавото
дърво.
Когато отвори вратата на портата и влезе в двора,
на прага се показа Пенчовица, която беше тръгнала
някъде, но като го видя спря, изненадана и малко уплаше­
на от неочакваната му поява.
- Добро утро! - побърза да каже дядо Стоян. - Из­
винявайте, аз малко по-рано дойдох. Учителката тука
ли е?
- Добро утро, дядо Стояне, нищо че си поранил.
Аз толкова време не съм те виждала, пък и работа имаме,
глава не дигаме. А, за учителката питаш, тука е, тука е.
Но още спи, не е станала и нещо не се чувствува добре.
Снощи до късно не заспа и аз чай й варих, лекарства
пи. Ела ти вътре, седни и почакай, ще се събуди. Аз
кафенце ще ти сваря, ракиица ще донеса.
- Разбрах, че в града ще отива, па помислих да не

избърза, да не я заваря. А искам да я помоля да свърне
до Петкови, да види Иванчо - излъга старецът.
- Защо го даде бре, дядо Стояне, това умно момчен­
це? Целото село го знаеше, отличник беше, умно беше! • • •

В този момент на вратата зад Пенчовица се показа
учителката. По нея се виждаше, че цяла нощ не е спала.
- 0, дядо, добре дошел!Поранил си малко, но нищо
от това! Ела де, ела влез вътре! - покани го Славка,
която се стараеше да говори спокойно, но Дядото усети
че гласът й трепереше.

Приближи се до него, хвана го под ръка и просто
го помъкна в стаичката си, като при това изговори ня­
колко извинителни думи на Пенчовица.

- Не трябваше да дойдеш! Положението е много
сериозно! Положението е много лошо, дядо! - заговори
учителката уплашено. - Агентите го хванали и закарали
в участъка!...

Беше пребледняла като кърпа и нервозно чупеше
пръсти.
- Как?! Защо?!

- Предатели, шпиони! Но сега не ме питай повече,
дядо, отивай си! Моля ти се, отивай си, и не идвай
повече!...

48