Page 50 - cirakat
P. 50

си е служба. Трябва тези кории да обиколя, па брани-
                     щата над Брестница, па Радичевци, па назад да се върна.
                             -  Е, разправяй де, защо ме мъчиш? - каза с нетърпе­
                     ние старецът.

                             -  Преди всичко, внукът ти е здрав и жив. Пораснало
                     хубаво момче, казвам ти, хубаво момче. Петко много
                     го хвали, доволен е от него. Това лично го чух.
                             -  Хвала богу, хвала богу! - прекръсти се старецът.

                             - Хората викат, че добър майстор ще стане тоя
                     чирак, златни ръце има, казват. Той каквото науми, това
                     направи. А като го направи, направено е.
                             -  Бре, не думай, че уроци да не го хванат.
                             -  Ма какви ти уроци. Умно си е момчето, знае си
                      работата. Да ти кажа, ти хич грижа за него да си нямаш,
                     спокоен да бъдеш. Като ти казах, чорбаджията е доволен,
                     обича го, разбираш ли? Пък и той като чорбаджия, ама
                      полза има от момчето, голяма полза. Той, другият чирак,
                     Янко, той си търговец станал и не се свърта в работилни­
                      цата. Всичко Иван работи и пари за чорбаджията печели.
                      Една печка осемдесет лева, една кофа петнадесет лева,
                      една лейка, също толкоз. Пари са това, дядо, пари.
                             - Ти Иванчо, виде ли го? Поръча ли нещо за мене?
                             -  Иванчо не видях, но Петко видях. Той ти поръча
                     да дойдеш когато върше житото, да му помогнеш.
                             - Та много рано е да се говори за вършитбата.

                             -  Рано е, ама ти да си готов, та като дойде време
                     да идеш. Той нова поръчка щети изпрати, кога ше върше,
                      в кой ден да дойдеш.

                             -  Ще дойда, ще му помогна - рече старецът. - Е,
                      много ти благодаря за новините, зарадвал си ме. Но
                      защо не искаш при мене? Тука, близо съм, нали знаеш?
                      - дядото стана готов да си тръгне.
                             -  Чакай, аз главното не ти казах.
                             Дядото го погледна учудено.
                             - Лошо е нареден светът, дядо, в лошо време жи­

                     веем. Знаеш ли ти, че в Босилеград комити се явили,
                     червено знаме на черквата развявали, афиши разнасяли?
                             -  Бре, бре! Какво ми приказваш?

                             - Да, да. В неделя, точно на сватбата на Петраки-
                     ното момче. Заковали знамето на камбанарията, чак на

                     върха, та       никой да не може да го снеме. А то било
                     червено, комунистическо. И да не е бил тука твоя внук
                     Иванчо, да се покачи, да го снеме, кой знае...




                    50
   45   46   47   48   49   50   51   52   53   54   55