Page 51 - cirakat

- Кой, Иванчо ли казваш? Та защо той? - изтръпна
дядото и се загледа в горския.

- Защо ли? Защото никой друг не е могъл да се
покачи на камбанарията, защото стълбите били счупени,
въжето скъсано. И полицаи имало. Но ти нямай грижа.
Полицаите са му казали да се качи, молили го.
- Ух, ух! - изпъшка старецът и се хвана за главата.

- И още нещо да ти кажа, та всички новини да
знаеш, па да си отивам - рече горският, не обръщайки
внимание на възбудения и уплашен старец. - Нощеска
в участъка довели един арестант и току-що го довели,
той избягал. Казват, че комунист бил и че е от нашия
край. Хванали го при Бранковски мост, довели го и преди
да започнат да го разпитват, а той цап, па през прозореца.
Избягал. Цяла нощ претърсваха домовете, превърнаха,
дето се казва, и дърво и камък, ама той като че ли в
дън земята потънал, във въздуха изчезнал. Аз едвам се
измъкнах, въпреки че ме познават. Всичко са блокирали,
пътища, полето, по селата отидоха - рече горският, стана
от мястото си и протегна ръка да се здрависа със стареца.
Дядото обаче стоеше като вцепенен и не пое пода­

дената му ръка. Изведнъж се обърна и втурна като пернат
надолу към селото.

- Бедният старец! Той е напълно полудял - за­

ключи горският, тръгна нагоре към кориите и пак започна
да подсвирква.

Дядото, запъхтян и делият потънал в пот, спря
пред портата на Пенчови и се хвана за пармаците да не
падне. Учителката, която го беше видяла през прозореца
как тича насам, - излезе да го посрещне. Тя усети, че
нещо важно се е случило.

- Дядо - уплашено извика тя, като се приближи до
него и като го видя че едвам диша.

- Избягал!... Избягал от участъка!... През прозореца
изкочил!... - изговори старецът, като сричаше дума по
дума.

- Кой ти каза? - пребледняла като восък запита
Славка.

- Горският!... Той ми каза!... От там пристигнал!...
Отдолу по селския път се чу тропот на множество
копита. Право към центъра на селото се носеха взвод
полицаи, предвождани от полицейския началник.

51