Page 52 - cirakat
P. 52
- Бягай, дядо!.. Бързо ела оттука!... Оттука!...
Учителката го хвана за ръка, поведе го през двора
и завиха зад плевнята и кошарите на Пенчови.
7
Узряха житата, класовете натежаха и увиснаха към
земята, заприличаха на хиляди фиданки на плачущи
върби. Алените като кръв цветове на мака отдавна
отпаднаха и на върховете им останаха само шушулките,
които при полъхването на вятъра се раздвижваха и шу -
меха като рой пчели. „Житата говорят, време е за жетва“ -
говореха хората. Пък и времето беше хубаво, слънчево
и горещо. Полето оживя. Млади и стари се пръснаха по
нивите, проточиха се коли и добитък, разляха се жетвар
ски песни. Само през време на жетвата и коситбата по
лето така оживяваше и толкоз много хора-мъже, жени,
старци и деца се движеха по пътеките, ливадите, край
селската вада и нивите. Тези дни от рана сутрин до късна
вечер градчето почти опустяваше. Но жетвата на траеше
дълго. Една седмица, най-много две и по стърнищата на
ожънатите ниви израстваха високи кръстци от снопи,
а между тях веднага се докарваше добитъка да опасе
останалата зелена трева. Щом свършваше жетвата, идеше
нова тежка селска работа - вършитбата и време за отдих
нямаше. Всички бързаха да приберат житото, докато вре
мето е хубаво, да го овършат и сложат в хамбарите,
пък тогава да си отдъхнат.
Петкови ожънаха между първите. Събраха жетварки
и за три дни ожънаха двете големи ниви, засети с пше
ница - едната в Изворщица, а другата в Райчиловско
поле. След туй Янко и Иван прекараха снопите и ги
подредиха под стрехата на плевнята, та да не киснат,
ако завали дъжд. И макар че класовете им покриха със
стари черги и одеяла, кокошките успяваха да направят
дупка и настървено кълцаха златистите хлебни зрънца.
Това особено ядосваше стрина Неда, която излита
ше до стрехата с псувни и караници, биеше с пръчки
кокошките, риташе ги, кълнеше ги. Но щом тя се отда
лечаваше, те пак се връщаха и като че ли за инат, още
по-алчно се нахвърляха, чоплеха снопите и кълцаха
класовете. *
52

