Page 53 - cirakat

- Пипката да ви хване, Една да не останете! - кре­
щеше ядосаната жена.

Иван, като я видеше такава, избухваше в несдържан
смях и бягаше да се скрие в къщи или зад кошарите
да не го види хазайката, че й се смее. Обаче един път
тя го видя.
- Ти ли да ми се смееш, бре дрипльо един! - писна
стрина Неда, остави кокошките и се устреми към чирака.

Иван хукна зад кошарата и преди да се скрие зад
стената, дебелата пръчка, която хазайката захвърли след
него, профуча над главата му.
„Тоя път имах късмет“, - помисли си чиракът.
Обаче друг път не се смееше, когато в негово присъствие
стрина Неда се разправяше с кокошките.
Деня на вършитбата определи чорбаджи Петко -

четвъртак, ако времето бъде хубаво. Предишния ден
заговориха хора, които да помагат и известен вършач с
коне от Брестница. Добър вършач а и добри коне имаше.
Наричаха го черният Крум, защото беше черен като ци­

ганин, с големи източени нагоре мустаци. Конете му бяха
сиви, стройни и добре ухранени. Хората казваха: „Крум
гладен ще остане, а на конете залъка си ще даде“.
Същевременно говореха, че тоя Крум толкоз бил силен,
че за трима души работел.

Иван случайно се запозна с него в кръчмата. Чор­
баджи Петко го изпрати предвечер при Гигови, у които
Крум свършваше вършитбата, за да му напомни за утре,
да дойде по-рано. Гигови му казаха, че Крум отишел в
кръчмата и Иван там се отправи. Веднага го позна.
Черният Крум седеше зад една масичка до прозореца на
кръчмата.

- Още една люта - гръмна гласът на вършача, то­
чно когато Иван се приближи до него.

Кръчмарят веднага му донесе ракия. Крум взе чаша­
та с едната си ръка, а с другата задържа кръчмаря.
Вдигна чашата, изпи я наведнаж, подаде я на кръчмаря
и не гледайки го, рече:
- Още една.

Иван се почувствува неловко, спря до масата и ня-
как нерешително запита:

- Вие ли сте Крум, от Брестница?

53