Page 55 - cirakat

куката за двойния оглавник, който свързваше дългите им
шии, застана и се прекръсти.

- Хайде, боже помози! Берикет да бъде, здраве и ве­
селба!
- Помагай боже, помагай боже! - произнесоха на­
събралите се около развързаните снопи хора и вършитба­
та започна.
Черният Крум свисна във въздуха с камшика си,
конете опънаха въжето и бавно почнаха да тъпчат по
снопите. Сламата зашумоли и се запреплита в краката
му, по панталоните, високо до пояса.

Някои от вършачите държеха вили, други лопати,
а трети, предимно жени, премити и метли. Когато конте
изтласкваха сламата по-далеч, отколкото достигаше
въжето, те я връщаха обратно и подмитаха житото и
неовършените класове. Насъбраха се и много деца, които
дебнеха конете и като те отминаваха, децата се хвърляха
по корем в сламата, търкаляха се, боричкаха се и бягаха
обратно навън преди да ги настигнат конете. Създаде
се такава глъчка и шум, че хората викаха, за да се раз­
берат кой какво говори.

Чорбаджи Петко не се сдържаше на едно място,
ходеше насам - натам, издаваше заповеди и напътствия,
а по някой път и той взимаше вила, повдигаше сламата
и от око мереше житото, което бяха изпуснали класовете.
Повдигаше глава и към небето и дълго гледаше в бле­
стящата синевина, от която приличаше силната лятна же­

га. „Само днес, само днес да не вали, господе. Хляба да
си събера, трудът и потта що дадохме! А после нека вали,
нека вали колкото ще“! - молеше се в мислите си Петко.

Под стряхата на една стара масичка беше сложено
шише с ракия и от веме на време някои от вършачите
се отбиваха до масичката, пийваха си и пак се хващаха
за работа. Пийваше си и чорбаджи Петко, което нещо
никак не промъкваше от погледа на булката му. Но
черният Крум нито веднъж не дойде до масата, не си
пийна. Това направи особено впечатление на Иван, за-
щото след срещата му в кръчмата, остана с мисъл, че
Крум е пияница, че без ракия не може. А когато Крум
изведе конете и започна претришането на сламата, чор­
баджи Петко се приближи до него и го покани:

55