Page 54 - cirakat

-Да, аз съм - черният Крум впи поглед в момче­

то. - А ти чий си?
- Чорбаджи Петко ме изпрати, да ви кажа утре по-
-рано да дойдете у нас.
- Ха, утре. Днес е днес, утре е утре. Кажи на баща
ти, че аз ида довечера, а на майка ти вечеря да ми
приготви. Така кажи!
- Аз не съм им син, чирак съм.
- Чирак ли? - като че ли се изненади Крум. - Е,
като си им чирак, седни тука! - той хвана Иван за ръка
и просто го принуди да седне.
В същото време дойде кръчмарят и сложи на масата
чашата с ракия.
- Още една за момчето! - заповяда Крум.
- Аз не пия - възрази Иван.
- Ще пиеш, гост си ми! Ние с тебе сме едно, и
не сме едно. Едно смег защото работим на чорбаджиите.
Не сме едно, защото ;ти им работиш джабе, за корица
хлеб, слугуваш им, пЪк аз не им слугувам, за пари им
работя. Разбираш ли ме, за хубави парици. А чираците
ги обичам, близки са ми и затуй искам да те черпя.
Да те черпя заради чорбаджиите!...
- Благодаря, чичо Круме, но аз ви казах, че не пия.
Значи, ще дойдете у нас довечера, на вечеря?
- Да, точно тъй, на вечеря. Разбрали сме се.
Иван използва момента, когато Крум се обърна към

кръчмаря, стана от стола, измъкна се крачка назад, и
рече:

- Ще пренеса поръката на чорбаджията. Довиждане,
чичо Круме. - Обърна се и въпреки настояването на
вършача да се върне и да седне при него, забърза към
вратата и напусна кръчмата.

Черният Крум не дойде на вечеря у Петкови, както
поръча по чирака. Запил се и останал в кръчмата до
полунощ. Обаче на другия ден пристигна рано сутринта,
преди изгрева на слънцето и доведе конете си чисти,
излъскани, красиви. Пристигнаха и някои съседи, дошли
да помогнат при вършитбата. Отново изметоха харма­

на с премити и метли, а след това мъжете насадиха
снопите в кръг, като започнаха от стожера. Черният
Крум върза въжето за стожера, разтегли го и на другия
му край върза дървена кука. Приведе конете, закачи им

54