Page 94 - cirakat

пък му е казал вуйчото, защото чорбаджи Петко започна
някак по-другояче да се отнася към чирака. Може би се
страхуваше от силата, която кипеше в тялото на младежа,
може би от пронизващия му поглед и чудния блясък
на очите му? Обаче Донка не се страхуваше да остане
насаме с него. Напротив, беше съвсем свободна и в
негово присъствие чувствуваше сигурност, защита и
храброст, защото го обичаше и защото знаеше, че и той
я обича.

Когато наближиха тяхната порта, едновременно
спряха. На улицата, точно пред работилницата, стоеха
група мъже и нещо оживено приказваха. Като ги видя
заедно бай Петко се отдели от групата и тръгна към
тях.

- Два часа, за две кофи вода! Като че ли от белут
я носите! - смъмри ги чорбаджията. - Та вие не виждате
ли, че целият град се е разтревожил?
- Защо, майсторе? - попита Иван.

- Шумкар хванали, бре, комита. В полицейското го
закарали, разбираш ли?... Я влизайте в къщи и да не сте
мръднали някъде. Всичко може да се случи.

Донка упъти въпросителен поглед към чирака, но
срещна неговия, който я прониза и просто накара да
занемее. Тя наведе глава и се упъти през двора. Иван я
последва.

Не за пръв път Донка влизаше в стаичката на чирака.
Случваше се до късно да приказват за кино, шлагери,
мода и други неща, макар че не по всички въпроси имаха
еднакво мнение. Особено когато ставаше дума за рели­

гията, която Иван не признаваше а това нещо дразнеше
момичето, то избухваше и го наричаше безбожник. Раз­

говорът свършваше с караница. Донка му изговаряше
няколко обидни думи, напускаше стаичката и винаги с
трясък затваряше вратата.

След като влязоха, Иван веднага извади шапката от
мократа си пазва, сложи я на масичката и внимателно
започна пак да я разглежда. Той и момичето зинаха от
учуда, когато намериха в превитата част на капето парче
хартия. С треперещи от възбуда ръце го разгърна и се

загледа в разляните, едвам разбираеми букви, написани
с химически молив.

94