Page 182 - trnski_kraj

сръбско поражение пролича още на 5. но-
Впрочемъ, началото на окончателното
емврий, следъ удара на Бендеревъ на Мека-Цревь. Бендеревъ известява:
Резултатите отъ това настъпление съ известни: изваждане отъ строя кавале­
рийската сръбска бригада при Малово, разбиване лявото крило на Дунавската
дивизия на Три-уши, ужасна паника въ сръбската Дунавска дивизия, усилването
й на 6 ноемврий съ X шумадийска и на 7 сугриньта съ IV Дрински полкъ, т. е.
отслабване на ц^ла една трета отъ тези две дивизии и отказъ на главната сръбска
квартира отъ прекрасния планъ за атака съ две дивизии (Шумад. и Моравск.)
въ флангъ и тилъ нашето лево крило“.
Сжщиятъ авторъ бележи: „При тези благоприятни за насъ условия сливнишкото
командуване, което видело вечерьта следъ боя, задъ Драготинци, дебуширова-
нието и на Шумадийската дивизия, решава да съобщи на Каравелова за своето
намерение да отстъпи на Ихтиманъ. Отговорътъ беше отрицателенъ .
Българскиятъ нападателенъ поривъ беше истинска изненада за сърбите. Послед­
ните, вместо разходка до София, както си представляваха войната, получиха
такъвъ горчивъ хапъ отъ Бендеревъ, че настъпланието имъ се обърна въ бег.
ство на неколко километра, следъ разбиването имъ при Мека-Цревь. Капитанъ
Нешичъ, отъ щаба на кралъ Милана, ето какво пише за този бои: „ЬидЪхъ и
доста дълго следихъ това събитие, което наистина ме порази, когато видехъ безо­
гледното налитане на българите и разстроеното и безредно отстъпление на на­
шите разбити части ... И това състояние не беше моментално, но трая“, юи на­
рича българските офицери „храбри и смислени вождове .
Докато на 5. ноемврий Бендеревъ задълбочаваше острия български мечъ въ сърд-
цето на сръбската армия при Мека-Цревь, съ което даде единъ благоприятенъ
обратъ на българското оръжие, на утрешния день, обаче, една горчива весть внесе
оправдателна тревога въ щабовете на западния корпусъ и на армията, както
и въ правителството. На 6. при Брезникъ бе разбитъ отъ моравската дивизия
две хилядниятъ радомирски отредъ на капитанъ Кисьовъ. Неоправданото отстъп­
ление на последния чакъ въ Самоковъ, откри на сърбите пътя за София, откри
и левия флангъ и тила на сливнишкото разположение. Смущението се появи въ
военните съвети, особено на 6. и 7. вечерьта въ Сливница, при споровете помежду
неговия началникъ-щаба — кап.
началника на западния корпусъ, майоръ Гуджевъ и
Паприковъ отъ една страна, и бойните командири на Сливница отъ друга, пър­
вите — върховните началници на корпуса, чието формално вмешателство въ
трънско-врабчанската борба бе приключено съ едно поражение, беха решителни
привърженици на пасивна отбрана при Сливница, даже на евентуално отстъпле­
ние на ихтиманските височини. Съ това, едно, че те поддържаха своите първона-
постановка за войната, и друго, този имъ
чални възгле^.. върху стратегическата
възгледъ бе по-скоро последица отъ неудачите при Врабча и Брезникъ; духътъ
и волята имъ беха подтиснати отъ това. Бойните командири, познавайки отблизу
своите войници и офицери, се обявиха въ съветитъ
несъкрушимия духъ на
противъ пасивната отбрана и отстъплението. Ярки привърженици на това беха
особено ротмистъръ Бендеревъ и началникътъ на артилерията — кап. Бановъ. Въ
военния съветъ на 7. ноемврий, председателствуванъ отъ князъ Александъръ, взе
превесъ предложението на Гуджевъ и Паприковъ, въпреки несъгласието на ои-
ните командири, въпреки и българските успехи при Сливница, особено на /.ноем­
врий. Създаде се едно чудно положение отъ тия разногласия. Бойните командири,
макаръ че требваше да изпълняватъ нерешителните заповеди на своето началство,
въ действителность водеха борба противъ отстъпателните пориви на щаба на
корпуса, въ което имъ помагаше и началникъ-щаба на армията кап. Рачо Петровъ.
И поради това, увличайки се отъ неудържимата стихия, отъ непреклонната воля
на своите войски да се победи, минаха въ активна отбрана и въ настъпление,
което донесе и победа. Едвамъ следъ петстотинъ годишно мъртвило, въ тази
борба възкръснаха военните добродетели на прабългарите.
По бойната линия отъ Видинъ до Сливница сърбите имаха некои частични крат­
ковременни успехи, безъ големо значение къмъ Кула и Белоградчикъ, но предъ
доброволческия отредъ на кап. Паница, охраняващъ десното крило на сливниш-

Сборникъ Трънски край — 24.
185