Page 183 - trnski_kraj
P. 183

ката
                       позиция (Бендеревъ), те понасяха поражение следъ поражение. Този лудо
                храбъръ, неуморимъ и енергиченъ офицеръ, умееше съ своите смели решения и
                съ личния си прим-Ьръ да крепи настъпателния духъ на своята смесена и не
                много надеждна войска, съставена отъ бивши            македонски четници и отъ добро­
                волци, свикани на нередовна борба по македонските планини, следователно непод­
                готвени за редовни боеве. При все това, крайно рискованит-Ь му наб-Ъги къмъ
                Царибродско, дълбоко задъ сливнишката линия, поставяше въ недоумение глав­
                ния сръбски щабъ до тамъ, щото не само убръкваше сметките на краля и него­
                вия щабъ, но предизвикваше и истинска паника у последните; една отъ главните
                причини за бегството на краля отъ Царибродъ и въ последствие отъ Пиротъ е
                доблестното и храброто държание на кап. Паница.
                На 6. ноемврий трънските доброволци отъ II доброволческа софийска дружина                 на
                каптанъ Каваловъ бидоха поместени отъ десния на левия участъкъ (кап. Савовъ)
                Следъ разбиването на кап.      Кисьовъ при Брезникъ, неверното донесение за некакво
                настъпление на моравската дивизия къмъ София, застави българското командуване
                бързо да организира отбраната на столицата. За тази цель то изпрати на 7. ноемврий
                набързо съставените четири отреди на линията с. Батановци — с Банкя                    подъ
                команданта на капитаните Поповъ, Агура, Хесапчиевъ и Златарски
                Князътъ бе напусналъ Сливница и пристигна въ София, а учрежденията изте-
                глюваха вече държавните ценности и книжа отъ столицата. Въ               престолния градъ
                мислеха, че опасностьта е вече надвиснала надъ младата държава, тогава, когато
               бойните командири и непомислюваха даже за каквото и да било отстъпление отъ
                Сливница.
               Между това, въ Трънъ сърбите разгласиха присъединяването на града къмъ
               техната държава. Те не можеха да забравятъ отпора, даденъ отъ трънчани противъ
               сръбските домогвания за обсебването на Царибродъ, Сливница, Брезникъ, Трънъ
               Радомиръ и Кюстендилъ при сръбската окупация въ 1878— 79 год.; не можеха
               да простятъ на трънския край за тогавашния намеренъ таенъ плебисцитъ съ про-
               тивосръбски резултатъ, който бе извършенъ отъ трънските патриоти, водени отъ
                1ако Пеевъ. Те искаха на всека цена да угасятъ това ярко българско огнище,
               което още отъ
                                турко време бе на чело на българската народна борба въ целия
               Нишки санджакъ. Сега, още съ
                                                    влизането имъ въ града, те потърсиха по-първите
               граждани и I ако Пеевъ, за да имъ отмъстятъ. Това, обаче, не имъ се удаде, защото
               търсените беха напуснали града, а Пеевъ, като председатели на Постоянната
               комисия, бе избегалъ въ София, пренасяйки важните архиви на учрежденията.
               Така се дойде до забележителния день 8. ноемврий, най-опасниятъ и най-славниятъ за
               българите день презъ тази война. На тази дата никоя отъ воюващите армии не
               мислеше да предприеме решителни нападения: сърбите, поради пеуспехите си на
               5. и. 6 при Сливница, а българите, поради застрашителното тактическо положение
               на моравската и шумадийската дивизии, явили се вече на левия български флангъ
               и на незащитения пжть къмъ София, както и поради решението               на военния съветъ
               за пасивната отбрана.
               Но, сждбата бе решила друго. По линията на Бендеревъ единъ залпъ на 7 души
               войници отъ бдинския полкъ увлече постепенно целото десно крило въ единъ
               сериозенъ бой съ противника, който пъкъ отъ своя страна предположи, че бъгарите
               еж отпочнали нападение. Борбата се пренесе последователно къмъ центъра _
               каптанъ Петровъ, къмъ левия флангъ — кап. Савовъ, и къмъ крайния левъ
               флангъ — кап. Поповъ. Численостьта на силите бе следната: българите поставиха
               въ боя 27 дружини, 8 ескадрона и 48 орждия, а сърбите — 31 дружини, 5 еска-
               дрона и 102 орждия, плюсъ кавалерийската имъ бригада при с. Калотина.
               Въпреки решенията за пасивна отбрана, въ почналото се сражение на Три уши,
               началник ьтъ на единъ връхъ — Мека-Цревь, кап. Мариновъ, за да излезе изъ
               тежкото си положение, поради огъня отъ другите два върха, предприе атака на
               южната висота, едновременно съ атаката на Бендеревъ срещу северната висота въ
               11 ч. пр. пладне. И двете атаки покриха съ слава българския войнъ, следъ единъ
               твърде жестокъ и кървавъ бои. Къмъ 2 ч. сл. пл. бе атакувана и превзета и за-



                186
   178   179   180   181   182   183   184   185   186   187   188