Page 184 - trnski_kraj

падната висота (Чепанъ), следователно този командуващъ мЪстностьта тризжбецъ
Три уши вече премина въ български ржце, а това осигури и победата на цТлото
северно крило. Въ тези най-забележителни боеве презъ ц-Ьлата война, взе участие
и трънското опълчение на Тодъръ Петричевъ. Опълченците се беха пръснали
всредъ войниците на кап. Мариновъ и следваха своя храбъръ вождъ, застаналъ съ
гола сабя нредъ веригите. Бившиятъ герой при Врабча, макаръ и съвсемъ невиненъ
за врабчанските неуспехи, не можеше да понесе това. Той търсеше случайно да
премахне този кошмаръ, който отравяше душата му, макаръ и съ цената на своя
животъ. И намери случая. Но при атаката на западната висота на Три уши, заедно
съ кап. Тошевъ, той получи тежки рани, отъ които почина въ София сжщия день при
тържественото влизане следъ мира на българските победоносни войски въ столицата.

Кап. Н. Петровъ, началникътъ на центъра, виждайки неравната борба около Три
уши — 8 български срещу 12 сръбски дружини отъ дринската, шумадийската и
дунавската дивизии, пое големата отговорность да вземе участие въ борбата,
макаръ и да имаше заповедь точно противоположна, определяща задачата на
центъра въ отдръпването му назадъ за по-надеждни позиции. Противно на тази
заповедь, кап. Петровъ подпомогна кап. Бендерева съ 6 роти, а съ 3 дружини
настжпи и парализира 6 дрински баталиона въ района на връхъ Забелъ, който сжщо
бе превзетъ съ пристжпъ. Зверските налитания на българите презъ този день и
успехите имъ, съвсемъ деморализираха сърбите. Десното крило и центърътъ беха
разбили вече две трети отъ сръбските сили при Сливница.
Това реши участьта на сливнишката борба и на самата война (споредъ офиц.
история). Началникътъ на оперативния отделъ Атанацковичъ бе телеграфиралъ въ
сръбската главна квартира, че: „неприятеля е заелъ и Чепанъ и че сме обходени
и обиколени. Изпратена е заповедь на дринската дивизия да отстжпи на височи­
ната южно отъ Драгоманската теснина...“ Дунавската пъкъ дивизия беше ре-
шила „да отстжпи на десния брегъ на Драгоманската река“... — Следъ като
тези донесения беха доложени на краль Милана, началникъ-щаба издаде заповедь
на дивизиите да отстжпятъ наредъ съ дунавската.
На левия флангъ, кап. Савовъ, сраженията се разразиха около височината Вишая
и с. Гургулятъ и завършиха съ превземането на последните. Тамъ се сражаваше
победительтъ при Руй — кап. Н. Геневъ и кап. Каваловъ съ своите доброволци. Тукъ
трънските доброволци покриха съ нова слава себе си, особено при атаката на
връхъ Вишая. Савовъ, сжщо по своя инициатива, подпомогна крайното лево крило
на сливнишкото разположение — кап. Хр. Поповъ, чието назначение бе да пази
пжтя къмъ столицата. За тези боеве меродавниятъ участникъ Бендеревъ, дава
следното обективно заключение:
„Но победата на Сливница въ всички наши бойни участъци, защото въ случая,
ако българскиятъ центъръ съ своето настжпление парализира целата дринска ди­
визия и чрезъ това позволи на десното крило да продължи настжплението на
Три уши до пълна победа, то и левиятъ нашъ флангъ, съ своето настжпление въ
тилъ и флангъ на XI шумад. полкъ, който заплашваше тила на настжпващите отъ
нашия центъръ дружини, — спаси отъ разгромъ нашия центъръ. Сжщиятъ левъ
нашъ флангъ, даде възможность на кап. Хр. Поповъ не само да спре настжпле­
нието на моравските баталиони, но и да ги атакува и отблъсне и съ това да
осигури тила на сливнишката позиция. А това е една огромна заслуга. Това е то
тъй нареченото военно другарство, — всеки не само своята частна задача да
изпълни, но и съзнателно, по своя лична инициатива, да съдействува за достигане
общата цель на боя или операцията, макаръ въ случая требваше да се наруши
заповедьта за пасивна отбрана.“

Сжщиятъ авторъ: „Никой на 7. ноемврий не искаше хлебъ, макаръ всички да
беха гладни, но патрони всички търсеха и тези, които беха завардили такива,
по братски ги разделяха съ нуждающите се отъ патрони части. Тамъ, гдето изъ строя
излизаха ранените и убитите началници, те веднага се заместваха съ следващите
следъ техъ по старшинство. Голема часть отъ ротите се командуваха отъ фелд-
фебели или подофицери. Първата грижа на всеки началникъ следъ атаката беше
— устройството на своята часть и на съседите си.“

187