Page 185 - trnski_kraj
P. 185
Сжщия день моравци напуснаха и Брезникъ.
5?™!? "°щьта пРипадна върху просторит* на кърватата арена, много отъ защиг-
жаждата „ гГла гГРаЯ П°ЧШ“Т в4чеИЪ Сънь' *ивит4, едвамъ що „оутоложили
аждата и глада си, като прер-Ьзани дънери, паднаха и изпозаспаха, кой гдето
свари, капнали отъ преумора. А
На 8. ноемврий кап. Поповъ влезе въ Бр-Ьзникъ къмъ 6 ч. сл. пладне Съшиятъ
и6мп сръбската конна бригада отстъпи въ с. Крупецъ и Пиротъ, а шумадийската
и моравската дивизии, следъ отстъплението си, наново се опитаха даУнастъпятъ
но българскиятъ валякъ ги застави да очистятъ полесражението. На същата дата
ротмистъръ Люцкановъ проникна по разузнаване до с. Врабча. Бендецевъ презъ
този день извърши демонстрации къмъ драгоманскит-Ъ височини. Р Р
9. ноемврий донесе една изненада. Мъглата, която забулваше сръбската почиттия
започна да се разбулва. Австрия, Германия, пъкъ и Русия? к“то стед^ съ ^-и
ГГ;СП“ Н3 СЪрбИТ^’ СЛ6ДЪ Сливнира> побързаха по дипломатически
?астЬЖПничесТТ™КиТмЪъН%е0М0ЩЬ На СърбиЯ’ 0ще преди *раль Миланъ да поиска
застъпничеството имъ. За тази цель те си послужиха съ Турция. Князъ Алек-
сандъръ получи телеграма отъ великия везиръ, който предлагаше воюващите да
сключатъ примирие, но това посредничество^ биде отхвърлено отъ кн^а съ думиА
че е готовъ да ^сключи миръ, само следъ като се намери на неприятелска7 земя.’
{1а 10' н°вмврий Дясното и л-Ьвото български крила атакуваха драгоманскит-Ь ви-
? иНбИойТ' СеМгГХа СЪрбИТ^ ВЪ Т03И б0Й И заеха ДРаг°манскияР гц^о^одъ.11 Следъ
бргтя ргр’ ° надви^налата Угроза надъ България, ликътъ на окончателна по
беда все повече се приближаваше до българските борци. Въ този день сърбите
ГГкатоНаН™е"Ие И №ГСТВО’ СЪб"™ЯТа “ 3~ - из„еНДалва^Рббър
^“ри;и вече необходимите си нужди отъ храна и почивка, българите неот
стъпно налитаха върху поразения вече противникъ, безъ да му дадатъ време за
ГаТС„ВусНнать°поелТл„а^ ^ к'' ВОемврий б°ЯТЪ при ЦаРибР°« сърбих*
да “ *уснагь пРед^лит^ на България, но гонитбата презъ този день отъ аван-
РДите на главните сили по петите на моравската, дринската дунавската ли-
визии и конната бригада продължи и се приключи съ боя въ сръбска територия
адт* БаГ„ВаРглИавПя°„ЛпГЯТа ПетвРла“Ъ~ ВрМЪ Пла„и„ицаР(въ^
вете Бабина глава и Остри-връхъ). Нравствениятъ упадъкъ на сърбите най-добре е
изразенъ въ телеграмите на краль Милана до кралицата. Върховниятъ вождъ на вой.
ската дава следната преценка за същата:
"СмаЛ,ааТнъНгъмъ”Хпа В П°ВеЧе °ТЪ стРашлим"- .Дринската дивизия вчера б*га\
не бъпка на а.НИй0 “е стРУва“- .Направи постжпки Кювеихюлеръ да
н
не бърка на интервенцията . „Пехотата по-лоша отъ милиция“. „За една седмица
изхвърлили повече отъ 10,000,000 патрони“. Собствената си страна кральтъ нарича
„страната на страшливци“.
На 12. ноемврий главните български сили влизатъ въ Царкбродъ Същия
день
ЕЕеЗ^^ отъ
ш , И Т трънските села Филиповци и Врабча, а левиятъ страниченъ аван-
гардъ на кап. Петковъ, презъ селата Конска, Изворъ, Кривоносъ и Гло-
—тТъа ТрГъ няе3абеЛЯЗаН0 Т СЪрбит*’ Се 0Т30ва въ 2 4 следъ полунощ,
южно отъ 1 рънъ на височината Мурговица, гдето и пренущува. Авангардите се
т/пмтЪХа 0ТЪ главнит15 сили на колоната, които занощуваха въ с. Филиповци. Пат-
ру те донесоха на кап. Поповъ, че Трънъ е още заетъ отъ сърбите, новина
охотниг1иЪкоитпИгппъа 33 гол4мигЬ сираци, като поручикъ Македонски и шепа
° ° гор,Ьха отъ желанието по-скоро да достигнатъ неприятеля. Офи
циалната история предава бегството на сърбите отъ Трънъ така: „Поручикъ Ма
кедонски съ шепа охотници презъ пътеката отъ с. Банки и отъ с. Петачинци по-
край манастира „св. Тройца“ проникна незабелязано въ Трънъ отъ северната му
ппп!^тр„иТаТа ЧЗС0ВИ’ които нзз^а пленените български зарядни ракли, беха
Щикове и макаръ, че единиятъ успе да гръмне, охотницитЬ плениха
гвлия караулъ — 11 души — и следъ като вдигнаха голема тревога, отстъпиха съ
188
