Page 186 - trnski_kraj

пленения караулъ. Уплашени, сърбитЯ напустнаха града“. Отъ плененитЯ кап. По-
повъ узна, че сърбитЯ сж заели Руй съ 2. активенъ полкъ. Въобще, Трънъ 6Я
фатално мЯсто за сърбитЯ. Следъ случката съ караула, уплахата обхвана цЯлата
войска, поради което още сжщата нощь тЯ удариха на бЯгство паническо, усилено
и отъ едно необикновенно небесно явление. ТЯ вече допиваха до дъно горчивата
чаша, когато безброенъ роякъ отъ падащи звезди прорЯза тъмната небесна ширь
съ посока отъ България къмъ Сърбия. Това чудо ужаси сърбитЯ. Както тЯ, така
и населението изтълкува явлението, като лошо знамение за Сърбия.

Първи въ града влЯзнаха, рано преди зори, трънскитЯ конници: Стоянъ Ивановъ
Мануиловъ, Тричко Г. Байкушевъ, Игнатъ Ахчийски и Стефанъ Кировъ отъ с. Врабча.
Връщайки се като победители, тЯзи храбреци се вмъкнаха въ Трънъ, за да обя-
ватъ първи освобождението на своя роденъ кжтъ.
Флангардътъ на кап. Петковъ отъ Мурговица, въ 7 ч. и 30 м. сутриньта на 13 но-
емврий, влЯзе въ топовенъ двубой съ противника, заемащъ гребена на трънска
„св. Петка*, отъ гдето последниятъ бЯ прогоненъ къмъ 10 ч. сутриньта. Резултатътъ
на българското настъпление до вечерьта бЯ — завладяването и на с. Туроковци, въ
политЯ на Руй планина, гдето сърбитЯ заеха позиция, но още преди пладне къмъ
11 ч. тЯ поискаха примирие чрезъ парламентьоръ, което предложение Петковъ от­
хвърли, понеже нЯмаше никакво разпореждане за това отъ своето началство.
Сръбската постъпка бЯше последица отъ предложението на краль Милана до бъл­
гарското правителство за сключване на примирие. Въ същность, обаче, кральтъ
заяви на дивизионнитЯ началници въ военния съветъ, че се касае не до прекра­
тяване войната, а да се спечели време, толкова необходимо за преустрояване и за-
силване съ нови войски на изгубилата вече духъ армия. БългаритЯ отъ своя страна
също маневрираха. Правителството и князътъ нарочно бавеха отговора, за да не
се побърка на бързото настъпление. Парламентьори се явиха и предъ новия на-
чалникъ на западния корпусъ, подполковникъ Николаевъ, заемащъ поста още отъ
9. ноемврий, и предъ ротмистъръ Бендеревъ, но и тЯ го отхвърлиха.
На 14. ноемврий колоната на кап. Петковъ къмъ 3 ч. сл. пладне, следъ бой, зае
височинитЯ надъ с. Зелсниградъ и върховетЯ около Руй, пор. Мановъ — източнитЯ,
а пор. Стояновъ — юго-източния. Въ тЯзи позиции огнената борба продължи до 7 ч.
и 30 м. вечерьта. Къмъ 11 ч. вечерьта Петковъ заповЯда щикова атака, едно пред­
приятие, което може да се изпълни само отъ много храбра и дисциплинирана войска,
тъй като нощниятъ бой е опасна и крайно рискована стъпка. Пор. Стояновъ
произведе атаката, сърбитЯ отстъпиха на трета линия, но същиятъ превзе и нея,
като се нахвърли върху неприятеля съ набодени щикове.
Презъ този день четиридесеть хилядната победоносна войска преследваше по петитЯ
цЯлата нишавска армия. Последната произведе безуспЯшна контраатака, северно
отъ Пиротъ при Църни-връхъ, съ което само увлЯче българитЯ въ още по-стре-
мително настъпление, завършено съ завладяването на Пиротъ, следъ нощенъ бой.
Подполковникъ Муркуровъ, обаче, заповЯда опразването на града.
На 15. ноемврий станаха боеветЯ около Руй планина. Офиц. история пише: „На
другия день (на 15, б. н.) българитЯ заеха позиция на връхъ Руй и на височината, северно
отъ с. Зелениградъ, а сърбитЯ се укрепиха съ главнитЯ си сили на Дъсчанъ-кла-
денецъ. Бойната имъ верига (на българитЯ, б. н.) зае казаната точка и връхъ Руй“.
Тука, до гроба на нашия герой Рангелъ Ивановъ възкръсна наново трънската
свобода. При Пиротъ боятъ почна наново въ 4 ч. сутриньта при мЯстн. Келташъ,
юго-западно отъ града. БългаритЯ го щурмуваха съ страшенъ пристъпъ, когато
сърбитЯ се оказаха безсилни. Тамъ угасна и последната надежда на самонадея-
нитЯ сръбски военолюбци, начело съ краля имъ, които си представляваха, само
преди 15 дена, войната, като лесенъ победенъ походъ до София, а българитЯ — като
негодни за боеве войници. Горчиво бЯше тЯхното разочарование, съкрушително
бЯше наказана тЯхната алчность за чужди земи.
Както се видЯ, около Врабча, Трънъ и Руй се сражаваха само авангарднитЯ части
на отреда на кап. Поповъ. Следъ превземането на Трънъ, Поповъ съ главнитЯ си
сили настжпи отъ Врабча презъ Бански връхъ къмъ границата помежду Трънъ и
Царирбодъ и по този начинъ успЯ да вземе участие въ боя при старата граница,

189