Page 187 - trnski_kraj

нападайки откъмъ св. Никола — с. Планиница, дЬсниятъ флангъ на неприятеля,
който водеше бой по линията с. Желюша —с. Гоинъ-долъ. Този храбъръ и спо-
собенъ младъ, офицеръ и тукъ, както при Сливница, съ прекраснитЬ си флангови
и тилови удари, деморализира сръбската съпротива.
На 16. ноемврий следъ падането на Пиротъ миналия денъ, разгромътъ на сърбитЬ
б-Ь пъленъ и окончателенъ, нищо вече не можеше да спаси Нишъ и Б-Ьлградъ отъ
наводнението на българската стихия. Но и сега ловката сръбска дипломация усп-Ь
да извади изъ пропастьта пропадналата си държава. Който е опозналъ историята
на Сърбия и то само отъ чужди безпристрастни историци, той не може да не знае,
че тази славянска държава, отъ основаването й, та дори до днешни дни, е тър-
пЬла само поражения на бойното поле, когато е отпочвала самичка борбата противъ
който и да било противникъ. Така 6Ь и въ византийското време, така б-Ь и въ
турско време, когато ту Австрия, ту Англия и Франция, ту Русия я спасяваха въ
дванадесетия часъ отъ изчезването. Така б-Ь и въ наше време. Така стана и презъ 1885
год. Сърбия винаги губЬше на бойното поле, но умЬеше да спечели мира. На 16.
ноемврий въ Пиротъ дойде австрийскиятъ пълмомощень министъръ въ БЬлградъ
Кювенхюлеръ съ писмо до княза, въ което Австрия заявяваше, че ще изпрати по­
мощи на Сърбия, ако българит-Ь не спратъ настъплението си. Знаеше се отъ бъл­
гарското правителство, че задъ Австрия стоеха Турция, Русия, Германия, Франция
и Англия — цЬла велика Европа и че България въ дипломатическо отношение б-Ьше
твърде зле, никакъ не бЬше подготвила дипломатически тази война — своята
отбрана. И поради горнитЬ непреодолими прЬчки, главното командуване се съгласи
да спре настъплението на победоноснитЬ войски и заповЬда на 17. ноемврий спирането
бойнитЬ действия. На 9. декемврий кан. Пановъ и полковникъ Топаловичь подписаха
протокола за примирието, а на 19. февруарий 1886 г. въ Букурещъ се подписа мира
помежду България и Сърбия. Отъ българска страна сложиха подписитЬ си деле-
гатитЬ Ив. Евстатиевь Гешевъ и Румелийскиятъ Берлей бей Абдулахъ Меджидъ
паша, а отъ сръбска — Чудомиръ Миятовичъ. Както е известно, споредъ Бер­
линския миръ, Източна Румелия (Южна България) бЬ васална на Турция, поради
което и Турция трЬбваше да вземе участие при подписването на мира. Последниятъ
имаше следния текстъ: „Мирътъ и приятелскиЬ връзки се възсгановяватъ между
сръбското кралство и българското княжество, почвайки отъ дена на подписването
настоящия договоръ“. Следователно, безъ никакви материални придобивки, Бъл­
гария подписа мира, вьпрЬки сяйната си победа. Българскит-Ь капитани победиха
сръбскитЬ генерали.
Презъ тази война броятъ на сръбскитЬ сили бЬ 60872 души. Загуби: убити 746, ранени
4570, беследно изчезнали 1641, всичко —6957. Броятъ на българитЬ бЬ около 60,000
души. Загуби: убити 700 ранени, 4500, всичко—5200. Броятъ на българскитЬ сили е
пресмЬтнатъ, споредъ данни, къмъ края на войната. При Трънъ, Врабча, БрЬзникъ
и Пиротъ, обаче, сръбското числено надмощие бЬ постояненъ елементъ на боеветЬ.
Отъ Сливница до Пиротъ трънското опълчение на Р. Петричевъ и доброволцитЬ
на кап. Каваловъ взЬха участие въ всичкитЬ боеве, първитЬ на дЬсния флангъ —
ротмистъръ Бендеревъ, а вторитЬ на лЬвия флангъ — кап. Савовъ (колоната на
капитанъ Геневъ).
Следъ падането на Пиротъ, „западниятъ брилянтъ на нашата корона“, както го на­
рича кап. Тошевъ, трънското опълчение се завърна направо въ Трънъ. Посреща­
нето на опълченцитЬ, на чело съ Тодоръ Р. Петричевъ, бЬ истинско въодуше­
вено тържество за цЬлия трънски край. Върху окаменЬлитЬ отъ тежки несгоди
и нравствени напрежения лица на трънскитЬ борци, сияеше морално задоволство,
гордостьта за изпълнения до край дългъ къмъ своя роденъ кжтъ, къмъ България.
Презъ годинитЬ 1932 и 1934 случаятъ ни постави въ тЬсна връзка съ нЬкогаш-
ния началникъ на трънския отредъ, капитанъ Никола Геневъ. На юбилейния 20
годишенъ конгресъ на македоно-одринското опълчение, който се състоя въ Со­
фия на 4. декемврий 1932 година, бЬ избранъ за почетенъ председатель на орга­
низацията бившиятъ началникъ на сжщото опълчение, нЬкогашниятъ капитанъ,
а сега запасенъ генералъ, Никола Геневъ; за действителенъ председатель — запас-
ниятъ полковникъ П. Дървинговъ и за секретари — доброволецътъ отъ сжщото
опълчение Левъ Т. Петричевъ. При съвмЬстната ни работа по закрепване на управ-

190