Page 188 - trnski_kraj

дяваната отъ насъ патриотична организация, често имахме честьта да беседваме
съ генералъ Генева.
Този многозаслужилъ българинъ, единъ отъ най-голЪмигЬ строители на днешна
България, има едно голЪмо име и минало: другарь и сподвижникъ на дякона
Левски и младъ учитель въ турско време, когото турската власть търсела да
обеси, като осъденъ на смърть, но не могла да го улови; опълченецъ отъ вой­
ната 1877—1878 г., който въ боевете около Шипка придобива ордени и чинове;
победитель надъ сърбите при р. Ерма и при Малкия Руй на 3. ноемврий 1885 г.;
най-после — славенъ полководецъ, подъ чиято команда революционерите отъ Ма­
кедония и Тракия, заедно съ доброволци изъ всички краища на България, гру­
пирани наедно въ македоно-одринско опълчение, рамо до рамо съ българската
редовна войска, сътвориха крупни победи надъ противниците ни презъ 1912—1913 г.

Естествено, насъ особено ни интересуваше мнението на генерала за развилите се
при Трънъ и Врабча събития. При единъ такъвъ разговоръ, помолихме престаре­
лия воинъ и той ни продиктува следното:
„Командуваните отъ менъ трънски милиционери на Тодоръ Р. Петричевъ се дър­
жаха храбро при Дъсчанъ-кладенецъ, при Големия Руй и въ атаката „на ножъ“
при Малки-Руй — Туроковския връхъ. Нема да преувелича, ако кажа, че те
стояха по-високо по духъ даже отъ редовните войници, може би, затуй, че защи­
щаваха своята родна стреха, своите семейства; те не бидоха завладени отъ па­
ника, когато се узна презъ нощьта на 3. срещу 4. ноемврий страшната новина за
пробива при с. Врабча и за отстъплението на майоръ Гуджевъ въ Брезникъ. Ние
при Трънъ бехме заклещени помежду две сръбски дивизии: предъ насъ — мо­
равската, а задъ гърба ни — шумадийската. Имайки доверие въ морала и хра-
бростьта на трънските милиционери, оставихъ ги за наши ариергардъ. Заповедахъ
същите да заблуждаватъ сърбите, като запалятъ огньове по целата ни позиция и
да стоятъ тамъ до последна възможности, докато останалите войски отстъпятъ
презъ Глоговица за Брезникъ. Наистина, тази хитрости успе. Ние благополучно
се измъкнахме изъ челюстите на двете дивизии. Научихъ въ последствие, че ми­
лиционерите на разсъмване чакъ отстъпили по шосето Трънъ — Брезникъ, про­
бивайки си пъти при с. Филиповци съ оръжие въ ръка. Трънските две добро­
волчески чети въ състава на 2-а дружина — капитанъ Каваловъ, на 3. ноемврий от­
блъснаха десното сръбско крило при р. Ерма и Ломница.

„На 3. ноемврий, както при Трънъ, така и при с. Врабча, същия дени сутриньта,
сърбите понесоха поражения. Това повдигна духа ни и ние вервахме да разбиемъ
окончателно неприятеля на 4. ноемврий. Но командирътъ на западния корпусъ,
майоръ Гуджевъ, подъ чиято команда бе и моятъ отредъ при Трънъ и Врабча, се
намеси и взе командуването при Врабча, вместо храбриятъ капитамъ Мариновъ.
Последиците отъ това се знаятъ: ние отстъпихме отъ Трънъ, а забравениятъ Пета-
чински отредъ бе откритъ на 4. ноемврий отъ патрулите на шумадийската и мо-
равската дивизии, които се търсеха да направятъ връзка помежду двете дивизии,
и бе унищоженъ. Въ Трънъ обесиха единъ съвсемъ невиненъ човекъ“.

Тъй завърши победоносната за България война. Подробното изложение въ насто-
ящия трудъ е една необходимость за трънския край. Трънчани требва да знаятъ
всичко, което засега историята на техната родна стреха.
Въ памети на падналите около Трънъ и Врабча, на трънския площадъ е издигнатъ
красивъ паметникъ.
Отъ тази война порастна самочувствието на българина, подтискано съ векове отъ
тежкия товаръ на робството. И България, вервайки вече въ собствената си сила,
започна трескава подготовка за осъществяване на историческите си всенародни
идеали въ Македония и Тракия.

191