Page 189 - trnski_kraj

Знеполско (Трънско) за българската

конституция

(Изъ Пгьевия архивъ)
Отъ Гео Знеполски

По време Освободителната руско-турска война и Сърбия взе участие и то следъ като
се свършиха плевенските боеве. Така, сърбите навлязоха, безъ особени сражения,
въ Нишко, Пиротско и отъ тамъ — въ Трънския окржгъ, та дори близу до самия
Перникъ. До окончателното определяне границите на България отъ Берлинския
конгресъ, сърбите държаха окупирани българските земи въ Трънско и Пиротско и
действуваха за присъединението имъ къмъ Сърбия. Тогава се разрази една силна
национална борба отъ българското население. Въ София действуваха за българската
кауза емигрантите Тако Г. Пеевъ отъ Трънъ, свещеникъ Георги Забуновъ и Кота
Кафеджийски отъ Брезникъ. Тако ПТевъ отива три пжти въ Санъ-Стефано при
геликия князъ Николай Николаевичъ, за да поднася адреси отъ страна на трън-
ското и пиротско население, че то е българско и желае да остане въ границите
на България. Сжщиятъ, съ съдействието на князъ Дондуковъ Корсаковъ и проф.
Дриновъ, срещу домогванията на Сърбия, изпраща протести до Берлинския
конгресъ и най-после графъ Шуваловъ можа да успее въ 15-то заседание на
Берлинския конгресъ да се включи Трънскиягъ окржгъ въ границите на
България.

Но, Великото народно събрание бе свикано въ Търново да изработи конституцията
и да избере първия си князъ, а Трънско оставаше още подъ режима на сръбската
окупация. Народни представители не участвуваха въ Великото учредително събра­
ние. По инициативата на Гиго ПТевъ, попъ Михаилъ Колинъ и др. на 4. мартъ
1879 г. се изпрати молба до търновското народно събрание въ която, между
другото, се казва:
„Почитаеми господа, отъ много време се трудихме да представимъ нашите жалби
отъ какъ се събра нашето народно събрание въ Търново, но по причини не сме
имали време да представяме нашите нуждни искания, а сега приходиме при васъ
съ големо почитание и молба, всички жители отъ града ни Трънъ и окружието
му, като сме разбрали, че се е решило въ Берлинския конгресъ, че нашия градъ
и окружието му се съединява съ българското княжество и съ нашите братя бъл­
гари, а като замина толкова време, безъ да се съединиме съ княжеството ни, жално
е за насъ като стоиме отделени отъ майката ни България. Господа, молиме по­
старайте се и за насъ по-скоро съдружете ни съ БългарскиятъУстав ъ“.
На 6. януарий 1879 год. Тако Пеевъ и свещеникъ Георги Забуновъ подаватъ молба
до князъ Дондуковъ Корсаковъ да повика депутати отъ „овдовелите окржзи —
Трънско и Брезнишко, за да присжтствуватъ въ народното събрание и участвуватъ
въ избирането на княза“.
Кои сж били съображенията, по които не сж избрани депутати отъ Трънско и Брез­
нишко, може да се сжди само по дебатите, които сж станали въ Учредителното
събрание. Следъ първото прочитане на органическия уставъ (конституцията) г.
Наумовъ пое думата и каза:
„Повикани сме да разгледаме Уставъ; но отъ Трънъ и Брезникъ нема нито единъ
представители. Можемъ ли ние безъ техъ да разгледаме и одобряваме Уставъ ?.“
Подпредседательтъ Каравеловъ възлезе на трибуната и разправи, че въ „трън­
ския окржгъ и брезнишката околия има 60.000 души българи; отъ тамъ требваше
да имаме 18 представители. Отказваме ли се сега отъ тия места или не? Какъ
ще разгледаме Устава безъ техъ и изработенъ Уставъ отъ насъ ще има ли сила и
за техъ, ще го приематъ ли те? На това требва да се отговори“.
По тоя въпросъ ставатъ оживени дебати въ неколко заседания, въ които взематъ
участие Драганъ Цанковъ, Грековъ, Тумпаровъ, Начевичъ, С. Илиевъ, д-ръ Поме-
новъ, д-ръ Стоиловъ и др. Въ неколко заседания последователно и настойчиво се

192