Page 190 - trnski_kraj
P. 190

повдига тоя въпросъ и на 21. мартъ (дневникъ XII) Наумовъ отново напомня, че
              въ едно предишно заседание е повдигналъ въпросъ за Трънъи Брезникъ и пита.
              „Има ли право Народното събрание безъ представителите отъ
              тия окржжия да рзаглежда органическия Уставъ?“
              Най-после, тоя въпросъ се е приключилъ съ изявлението на руския представитель
              Лукьяновъ: „че тия представители отсжтствуватъ на законно основание, имено за
              това, защото Императорския комисарь по особени обстоятелства не е
              можалъ да ги пригласи, за да присжтствуватъ въ сегашното народно събрание.
              Колкото за събранието то е пълно, защото присжтствуватъ всички, които сж пови­
              кани отъ Императорския комисарь“.
              Но, Тумпаровъ посочва, че въ окупираните места положението на населението е
              отчаяно и сърбите правили насилия и събирали подписи, че населението желае да
              остане въ Сърбия и предлага: „Народното събрание да моли Негово Сиятелство
              Княза Комисарь да действува и се оттеглятъ сърбите отъ нашите места“. Народ-
              дното събрание едногласно одобрило това предложение, като приело и прибавката,
              направена отъ д-ръ Стоиловъ: „въ прошението до Княза да се каже,
              че народното събрание негодува за гдето сърбите неправедно
              държатъ завзети тия места“.
              И така, отъ страна на трънското и брезнишко население не сж участвували на­
              родни представитела при изработването конституцията. Че сж желаели това вид­
              ните представители на знеполско-трънската область, за които проф. Иречекъ от­
              белязва, че сж свободолюбиви граждани, може да послужи следната телеграма:

                                          Гиги Пгъеву, иконому Михаилу
                                                                  Въ Трънъ
               Благодаря за великденските ви честитения. Поздравлявамъ ви съ 16 и 17
              априлийднинаподписвание Конституцията и избиране Княза.

                                                                                Каравеловъ


               Наскоро следъ приемането на Конституцията и присъединението на Трънъ къмъ
               България (месецъ май 1879 год.) Петко Славейковъ и Каравеловъ отиватъ въ 1рънъ
               на гости у дома на Гиго Пеевъ и водятъ разговори върху основните начала на
               Конституцията и държавното устройство на България.



                                                           гт
                                                           7
                                                  VI .V



                                                                               ;
                                        .* *.
                                                               ’
                                     •“«Н.I,,
                              2ьЧ                  • -'"‘и,ц|||||У]-■■■ •   %1инл|С^11!,я

                              й,
                             I • • • I  у
                                                              м                Е®      |1‘!
                                                                       ш гт.









                  Часть отъ Знеполе съ паметника „Слишовска могила“ — скица отъ худ. Рангеловъ


                                                                                                      193
   185   186   187   188   189   190   191   192   193   194   195