Page 191 - trnski_kraj
P. 191
ВЪРА И ЦЪРКВА
Знеполската епископия.
Проф. Ив. Снгьгаровъ
Знеполската епархия, споредъ Цухлевъ, .била създадена още въ времето на царь Си-
меона, следъ учредяването на Българската патриаршия, и влизала въ състава на
СрЪдечката митрополия. Въ XI. в., когато Василий Българоубиедъ покорилъ България,
Охридската патриаршия била понижена но име въ архиепископия, и подведом
ствените й епархии — отъ митрополии въ епископии. Въ първия хрисовулъ на Ва-
силия Българоубиедъ се казва, че на Средечкия (Софийския) епископъ импера-
торътъ подчинява духовно Срфдецъ, Перникъ, Суково, Звенеапосъ, сир. Зве-
неполе, или, както сега се произнася, Знеполе. Така се наричала още в ъ XV. в. трън-
ската покрайнина, и едноимениятъ градъ ще да се е намиралъ около Одоровди,
на местото на градището „Асеново кале“, или на местото на с. Звонци, дето има
минераленъ изворъ. Въ житието на сръбския Стефанъ Лазаревичъ се казва, че
къмъ 1413 година, следъ като разбилъ брата си Муса Кеседжи при с. Искъръ,
Султанъ Мехмедъ 1 е далъ на деспотъ Стефанъ Лазаревичъ гр. Коприянъ и
„С-т-р-а-н-у Знеполя г-л-а-г-о-л-е-м-у“. Отъ тогава Знеполе влизало вече въ Нишката
епархия, въ която останало, изглежда, до падането на сръбското деспотство
подъ турцитЪ 1450 г., а следъ туй пъкъ вл-Ьзло въ старата си епархия — Со
фийската. Въ 1861 г. отъ Софийската епархия били отделени Знеполе съ Трънъ
и Пиротъ и образували нова епархия — Нишавската, съ центъръ Пиротъ.
Презъ време на турското владичество, знеполскиятъ или трънскиятъ край оста-
налъ чистъ отъ турски заселници, и населението се е отличило съ своето силно
българско чувство, голяма религиозность и чисти нрави. Тамъ имало два манастира:
св. Иванъ Богословъ, (Погановски), който и сега сжществува, и? Одоровскиятъ
манастиръ, разрушенъ отъ турцигЪ при превземането на страната/
Презъ време на църковната борба, трънчани еж проявили горещо родолюбие и
високо народно съзнание. Те сж били главните носители на духовно-освободителното
българско движение въ Нишавската или Пиротска епархия. Още въ 1796 го
дина гръцките владици сж писали на български езикъ писма до трън-
скитЪ чорбаджии Г1Ъю и Гюро Стефанови. Сжщо и въ 1832 г., 25 априлъ,
пиротскиятъ владика Иеронимъ еиздалъна български на свещеникъАнгелко
въ с. Ярловци (Трънско) сингилия, адресирана до всички чорбаджии, занаятчии
и земеделци. Отъ 1833 година знеполци сж започнали църковната борба, начело
на която застаналъ Пею Стефановъ. Въ патриотическия си ентусиазъмъ, той по-
строилъ съ свои средства църква въ с. Ярловци, съ славянски надписи. Пи
ротскиятъ гръцки владика Антимъ, презъ 1854 г., на български пише на трън
чани че ще имъ прати единъ архимандритъ българинъ, който се намиралъ въ
Сърбия. Сжщиятъ въ 1859 година пише на български писмо до трънчанина Гиго Пеевъ.
другъ единъ пиротски гръцки владика, Нектарий, като изпратилъ гръцки цър
ковни книги на грънчани, съ писмо на български, съветва първенците да
склонятъ „българията да учи гръцки езикъ,защото щфлъ да имъ бждеполезенъ,
но трънчани отказали да приематъ гръцките книги. Сжщо пиротскиятъ владика
Софроний се опиталъ да въведе гръцки книги въ трънските църкви, но трънчани
решително се възпротивили. Владиката го анатемосалъ, но Пею Стефановъ не се
побоялъ отъ това и изпждилъ отъ Грънъ владиката. Следъ смъртьта на попъ Ан-
гелко, помощникъ на Пею въ борбата билъ братовиятъ му синъ Гиго Пеевъ.
Когато владиката Софроний освещавалъ храма въ с. Вуканъ, той не приежтетвувалъ
на тържеството и предложилъ на Софрония веднага да напусне Трънъ, защото
владиката искалъ да извърши освещението на гръцки езикъ. И владиката на-
пусналъ селото. Разпоредбите на Софрония не били изпълнявани отъ трънското
духовенство. Вследствие общото негодувание, въ 1864 година Софроний билъ
194
