Page 192 - trnski_kraj

дигнатъ отъ Пиротъ, което извикало голяма радость въ пиротчани и знеполци.
А възторжена била радостьта на знеполци, когато въ 1869 година пиротската
община имъ писала, че църковниятъ въпросъ билъ благоприятно разрешенъ.
Синъ на Знеполе, отъ с. Кожинци, билъ самоотвержениятъ нишки митрополитъ
Григорий, който пострадалъ презъ време на Нишкото българско възстание въ
1842 година.

Поради този здравъ български духъ на трънчани и нишавци, споредъ султанския
ферманъ за учредяването на Екзархията отъ 1870 г., Пиротската епархия влизала
въ реда на несъмнено българските епархии на Езархията. Представитель отъ
Трънско въ първия църковно-народенъ съборъ (1871 г.) билъ Даскаловъ. Първиятъ
български нишавски митрополитъ билъ Партений, родомъ отъ Галичникъ.

По случай тридесетгодишнината отъ образуването на Трънско-знеполското културно
просв. и благотв. д-во „Руй“, въ София, на 28 и 29 май 1939 г. настаятелството на по­
следното организира до гр. Трънъ излетъ и скромно юбилейно тържество.
На първата снимка е моментъ отъ панахидата, отслужена по този случай при памет­
ника на загиналите презъ 1912—1913 г. борци за величието на България;
На втората снимка е паметникътъ на загиналите презъ 1885 година храбреци въ не-
равенъ бой съ сърбите на върха „Китка“, край гр. Трънъ. Следъ отслужената пана-
хида, председательтъ на д-во „Руй“ — д-ръ Рад. Тодоровъ, отъ името на последното
произнесе слово и положи венецъ;
На третата снимка се вижда внушителната манифестация на трънското гражданство,
което, следъ панахидата при военния паметникъ 1912—1913 г„ се отправи къмъ па­
метника отъ 1885 година на площада въ гр. Трънъ.

195