Page 318 - trnski_kraj

Увеличителна форма у съществителните за трите рода се образува като се
прибави окончанието -иште, мн. число -ишта: пиле — пйлиште — пйлишта; куче —
кучиште — кучишта; пут — путишта ; детйште — детйшта : 1аре — юриште — шришта,
магаре — магарйште — магаришта; вук — вучйште, мечйште.
Умалителна форма се образува чрезъ окончанието -че за мъжки и женски родъ
и -енце, -це за срЪденъ родъ, напр.: бл’удо — бл’уце (бл’удце), бл’удца; жице —
жица; винце —винца; дрвце — дрвца; крилце — крилца; млекце — млекца: селце —
селца; човек — човече — човеченца; жена — женче — женченце,а; камик — камиче —
камиченце,а: девоша— девоше — девошенце— девоненца (мн. ч.); кокошченце—
кокошченца (мн. ч.). Съществителните т-основи ср. родъ образуватъ умалителна
форма мн. число съ окончанието -тжа: телетша, волетйт, кончетша, кокошчетша;
дрвчетша.

Мгъстоимения

1. Лични м^стоимения сж: Им. п. 1 л. ед. ч. — 1а, 2 л. — ти, а за 3 л. се упо­
требява показателното мЪстоим. он, она, оно. За косвените падежи служатъ гене­
рални форми — мене, тебе, н’ега, н’у, които се улотребяватъ съ или безъ предлогъ.
Когато се употребятъ безъ предлогъ, къмъ техъ се прибавятъ по-кратките форми
ме, ми, те, ти, се, си и пр., та се удвояватъ: мене ме, тебе те, н’ега га, н’у 1у; мене
ми, тебе ти, н’ему му, н’01 во1; себе си; н’ега га врл’и кон’ът; мене сал бйше; мене
ми узоше све; дал му цар н’ему-, па се играе със човеци; жалйли вой се нЧи; да
1у утепамо и н’у. Срещатъ се и безъ кратките форми: да1 мене (д. п. вм. на мене);
на (глаголъ) тебе (вм. на на тебе)! на н’ему; на н’01.
За множествено ч. 1 л. служатъ следните форми: нше, вше, они; нас ни, вас ви,
н’и, г’и; нам ни; вам ви, н’им им.
2. Въпросителни м^стоимения сж:а) Им. пад. коц ко1а, кош; косв. падежъ:
кога и кошга, ко1у, 1у, кош, га. Дат. п. кошму и кому. Това съ. остатъците отъ
старобългарскотото склонение; срещатъ се, обаче, и нови форми, които съ предлози
изпълняватъ функцията на останалите падежи: на кошга, на ко1у, със кошга, од
кошга; със ко1у, до ко1е и т. н. б) чш, чи1а, чию, чи1у; кол’к’й, колка, колко; мн. ч.
кол’к’й, кол’к’е, колка; какев, къква, къкво; къквй, къкве, къква. Общиятъ косвенъ
падежъ отъ всички тия местоим. сж.: чиюга, колкога, къквбга, на чиюга, на кол-
кбга, на къквбга, од колкога, за чиюга й пр.
3. Определителни местоимения: съв, сва, свб (стб. вьсь, -а -е); мн. ч.
сви, све сва. Косв. падежъ: свбга и свбтога (членъ); сву и свуту; сво
и свбто; на свбтога, на свуту и пр.
Отъ стб. вьсакъ чрезъ метатеза се образували свйк’и, свака, свако; вин. п.
свакога, сваку, свако дете. Дат. п. свакому (само за м. р.). Другите косв
падежи се образуватъ съ предлози.
Покрай с в а к’и дън се е спазило стб. вьсьдьнь — въ формата въздън.
4. Неопределителни местоимения: некоц некош, некош; некога: бкни н е-
кога дбктура; требе д’йдем при неко!ега двоНкатина (адвокатина); неко1ему
човеку требе; нечи1и, нечиш, нечи1у; некол’к’и, неколка, неколко.
5. Относителни местоимения: тб л’к’и; текъвъ и тъкъв1а, тъква!а, тъквбва ;
в. п. тъковбгат (м. р.), тъкву1а (ж. р.), тъквбва (ср. р.).
Вместо, който, която, което се употребя дека, а редко и ш т о: жената, дека
умре; онша, дека те вози; одетта, декато седеше гбсюто.
6. Притежателни местоимения. Освенъ обикновените форми мой мош, мо1е,
тво1, н’егов, се употребятъ за ж. р. и н’б1ън, н’б1на, н’б1но; мн. ч. н’йн, н’йна, н’йно;
СЪ членъ: н’01ЪН, н’01 НИ 1 ЪТ н’б1Ната, н’б 1 Н ОТ 0 ; н’б 1 н И 1 Ъ В, н’б1НИ1ЪН, н’б 1-
н а В а, н’б 1 Н О Н 0 ; н’Й Н И 1 Ъ Т, и’Й Н И 1 Ъ В, н’Й Н И 1 Ъ н — но и н’йнът, н’й н ъ в,
н’й н ъ н.

Сборникъ Трънски край — 41. 321