Page 145 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

минава, той заявява: „Почти с никакви. Отиваме, защото отсъствието ни би
могло да се сметне за демонстрация, каквато никой не желае да прави."415
И наистина в Генуа, а по-късно и в Лозана,416 българските делегати се сблъс­
кват с острата съпротива на балканските страни, които отстояват идеята за
запазване на териториалното статукво в региона. Що се отнася до въпроса
за българските малцинства, озовали се по стечение на обстоятелствата в те­
риториите на другите държави, всички балкански съседи на България еди­

нодушно реагират, че това все още е тема табу, която нито една от държави­
те не иска да повдига.417 В София за пореден път става ясно, че излизането

на България от дипломатическата изолация може да стане единствено по
пътя на разбирателство и компромиси спрямо заобикалящите я страни. За
целта още в първите дни на септември 1922 г. Стамболийски предприема
нова широка дипломатическа дейност, насочена към прекратяване на спо­
ровете с Белград. В значителна степен това се повлиява от настъпилата нова
ситуация на Балканите. В Мала Азия и Италия стават важни събития, които
дават отражение върху балканската политика. В началото на есента на 1922
г. кемалистка Турция нанася съкрушително поражение на Гърция в района
на Измир. По този начин се слага край на продължилата няколко години
гръцко-турска война. Нескриваните от Ататюрк симпатии спрямо България
предизвикват тревога във всички балкански страни, най-вече в Югославия. В
Белград с напрежение следят реакцията на София към победите на бившия
й съюзник. Със своята победа Турция нанася един от първите съкрушителни
удари върху установената след Парижката мирна конференция "нова сис­
тема". По този начин тя не само запазва малоазиатските си владения, но и
твърдо остава да присъства на Балканския полуостров. Очертаването на
съвместна българо-турска граница се превръща в сериозен проблем за
всички останали балкански държави.418 Втори момент, който повлиява в
значителна степен върху промяната на политическата ситуация на Балкани­

Земеделско знаме, бр. 56, 6.17.1922.
416 Обект на конференциите в Генуа и Лозана са въпроси от финансов и военен характер,
както и отношението на европейските страни спрямо Съветска Русия. Въпреки това,
българската делегация не пропуска отново да постави на дневен ред исканията си за
излаз на Бяло море и справедливо третиране на българските малцинства в съседните
балкански държави. // ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 2295, 2308.; ф. 255 к, оп. 1, а.е. 3.;
ф. 1067 к, оп. 2, а.е. 4.; ф. 353, оп. 1, а.е. 278.
417
Божинов, В. Цит. съч., с. 313-337.
418 Алтънов, И. Цит. съч., с. 194-223, Миллер, А.Ф. Очерки новейшей истории Турции,
с. 96 и сл. -М. - Л., 1948.
141