Page 43 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

североизток по планинския гребен, минава западно от поречието на р.
Огоста и се пресича кота 546. Продължава на север до с. Реянци, където
границата сече р. Лом и се насочва отново на север, прекосявайки р.
Сколмлица, източно от с. Извор. Най-накрая на северозапад между с. Ар­
чар и устието на р. Сколмлица се стига до р. Дунав.113 Аргументите за но­
вата гранична поправка са много и най-разнообразни. Между тях изпък­
ва анализа на цялостния развой на отношенията между двете страни, за­

почвайки от VII в. до момента на изготвянето на мемоара. Набляга се на
проявената от страна на България спрямо Сърбия подлост след Първата
балканска война - българското нападение при р. Брегалница - и се стига

до повторното българско нападение - през есента на 1915 г. Отчитайки
неблагоприятната ситуация, в която България се озовава през юни
1919 г., югославската делегация излиза с това поредно ново предложение
за промяна на границата с България. С него се цели демонстриране на си­

ла над победения противник. Поставя се искане за окупиране на зоната
между досегашната граница и с. Арчар, със селата Райничи, Синаговци,
Манастирище, Сливница, Брезник и Извор - за срок от 15 години.114

Териториалният въпрос, който югославската делегация определя
за основен в своите искания се допълва със заинтересоваността на Белг­
рад Югославия да получи максимално възможен дял от бъдещите репа­
рации. В този смисъл към България се отправят обвинения, че с окупаци­
ята на сръбските територии по време на военните действия е навредено
изключително много на югославския народ и икономика. Към българско­
то правителство се отправя и обвинението, че с действията си то е нару­
шило много от клаузите на приетите през 1907 г. Хагски конвенции. В
мемоара се привеждат многобройни примери, от които трябва да личи
вероломството извършено от българските окупационни войски в перио­
да 1916-1918 г. Посочват се огромните загуби, понесени от отделни окръ­
зи - 185 000 динара от Моравската област, а в някои като Призренски ок­
ръг вредите се определят на повече от 420 000 динара. За една от най-
тежко пострадалите административни области се посочва община Мет-
риш, разположена в окръг Тимок, откъдето българските военни части
конфискували и отнесли хиляди килограми пшеница, царевица, овес, се­
но, много глави овце и пр. Общата сума, на която се изчисляват щетите се

113 Тос1огоу1с, 0. .1и§О51ауЦа..., 5. 28-29.; РЯап]е..., 5. 69, 119.
114 Пак там.

40