Page 44 - zapadni_pokrainini

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)

определя на близо 900 000 динара.115 Данните се допълват и от сведе­
ния, оповестени от председателя на Секцията по международно право
към югославското външно министерство - Сл. Йованович. В тях се избро­

яват имената на някои български офицери и административни служите­
ли, за които се настоява да им се потърси съдебна отговорност. В същите
сведения се привеждат и примери от дневника на сръбския войвода Кос-
та Милованович-Пекянец, в които той описва примери на проявени от
страна на българските войски зверства в Топлинки окръг през есента на
1917 г.116 Тази информация се използва като допълнително доказателст­
во, че България трябва да понесе наказание за „вероломството си спрямо
сръбския народ".
След пристигането си в Париж за участие в конференцията, югос­
лавската делегация депозира на 18 февруари 1919 г. своя мемоар в бю­
рото на Съвета на десетте.117 Въпросите, свързани с искането за терито­
риални промени, са предложени на Териториалната комисия, от чиито
експерти се очаква да изложат становището си пред ръководството на
конференцията. Нейният председател - френският делегат А. Тардийо,118
още от първите седмици, когато започват заседанията, предлага въпроса
за промяна на югославско-българската граница да се разгледа с приори­
тет. Това може да се възприеме като открит ангажимент на Франция за
пряка намеса в отношенията между страните от Дунавския басейн. Па­
риж си остава традиционен защитник на сръбските, след това югославс­
ки, интереси в този район.119 От значение е и, че Балканите остават реги­
он, където Франция и Италия все по-упорито сблъскват своите интереси.

115 За отправените обвинения срещу българската армия вж.: ЗанковиЬ, В. Уговор о миру и
наша оштета, с. 33. -Београд, 1920.; Андре]евиЬ, С. Економска пльачка Срби]е за време бу-
гарске окупаци;‘е. // Зборник радова Истори]‘ски институт. Научни скуп Срби]а 1918 године
и стваранье 1угословенске државе, кн. 7, с. 19-33. -Београд, 1989.; МладеновиЬ, Б. Одш-
тетни захтеви Срби;е према Бугарско].// Зборник радова Истори)ски институт. Научни скуп
Срби;а на кра;у првог светског рата, кн. 8, с. 101-102. -Београд, 1989.
116 МладеновиЬ, Б. Цит. съч., с. 102-103.
117 Главни органи на Парижката мирна конференция са: Съветът на десетте, включващ по
двама представители на петте големи държави Франция, Великобритания, САЩ, Италия
и Япония - Върховен орган на конференцията. Председател на съвета и конференцията
става френският премиер Жорж Клемансо, със заместници Лойд Джордж (Великобри­
тания), Робърт Лансинг (САЩ), Томасио Титони (Италия), Ямако Сайонджи (Япония) - Съ­
ветът на петте; и главен секретар Пол Дютаста.; Съветът на четирите - по един предста­
вител на Франция, Великобритания, САЩ и Италия.; Съставени са и 58 работни комисии,
занимаващи се с всички аспекти около изработването на мирните договори.
118 Тардийо, Андре - висш френски дипломат. По време на Първата световна война е еми­
сар на Франция в САЩ (1917-1919). Сътрудник на Жорж Клемансо и делегат на Париж­
ката мирна конференция (1919). Министър-председател на Франция -1929, 1930, 1932.
119 Тос1огоу|с, 0. .)иво51аУ1]а..., 5. 29.
41