Page 45 - zapadni_pokrainini
P. 45
Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)
А Белград умело използва това обстоятелство. На страниците на някои от
водещите югославски ежедневници усилено се говори, че между Бълга
рия и Италия се водят тайни преговори. Повод за тези съмнения дават
някои съобщения в националистическия италиански печат, който се обя
вява за обща българо-албанска граница. Всичко това активизира югос
лавската страна, а Франция съответно й оказва пълна подкрепа.120
♦ * *
В началото на март 1919 г. членовете на Териториалната комисия
на Парижката мирна конференция пристъпват към конкретно разглеж
дане на въпросите, свързани с новите югославски граници. За югославс
ките претенции спрямо източната им граница Трумбич успява да спечели
подкрепата на френския и на английския представител. На техните пред
ложения се противопоставя италианският делегат - полк. Кастолди. Упо
вавайки се на завидна подкрепа Трумбич поставя желанието на Белград
да се ревизира съществуващата югославско-българска граница при Стру
мица. Искането предизвиква поредица от спорове. Отрицателно се из
казва полк. Кастолди. Под давлението на Тардийо се приема решение, че
не може да се постигне окончателно становище, което налага компро
мисни решения. Първото такова е свързано с района на новата граница
при Струмица. Вземането на окончателно решение за трасето в този
участък обаче се оставя за разглеждане в по-късни заседания. Използ
вайки моментните колебания, американските представители предлагат
удовлетворяване на част от предявените от Белград териториални пре
тенции, включващи евентуална промяна на югославско-българската гра
ница при Струмица, но срещу това България да се компенсира, като й се
дадат Щип, Кочани и Кавала - нещо което югославската страна катего
рично отказва да приеме. Опитвайки се да изтръгне инициативата от
американците, Тардийо призовава членовете на Териториалната коми
сия да възприемат заложения в югославския мемоар резервен вариант -
промяна на границата да се извърши най-вече в районите на Босилеград
и Цариброд.121 Към това приканва и другият френски представител в ко
мисията - ген. Льо Ронд. Той дори предлага конкретна реализация на
идеята: бъдещото трасе на границата да минава източно от гр. Цариброд,
северно от Драгоман граничната бразда да минава по р. Нишава. Анг
лийските делегати изразяват съгласието си с някои от исканията на югос
лавската страна, но настояват за известни смекчения и отстъпчивост. Тях
120 Тос1огоУ1с, 0. -1и§о51а7ца..., 5. 29.
121 Пак там, с. 30-31.
42

